О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
Гр.София, 20.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 317 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “О”АД, гр. С. срещу определение № 584/08.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 230/09г. от П. окръжен съд, с което потвърдено определение от 04.03.2009г. на С. по вписванията при Районен съд – гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на “О” О. , гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти, чрез подреждането в съответната книга на представеното удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър с изх. № 2* от 14.01.2009г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът “О” О. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
С определение от 04.03.2009г. съдията по вписванията при районен съд – гр. П. е отказал да впише в регистъра на С. по вписванията представеният АКТ /удостоверение № 2* от 14.01.2009г. на А. по вписванията – Търговски регистър относно вписване на особен залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти на фирма “О” О. в полза на “О” АД.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията въззивният П. окръжен съд е приел, че представеното удостоверение за вписване на залога в търговския регистър не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, б.”в” от П. за вписванията – не съдържа описание на недвижимия имот, включен в активите на търговското предприятие. Изложени са съображения, че удостоверението не препраща към договора за особен залог, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване, поради което същият не би могъл да бъде подреден в книгата по чл.33, б.”д” ПВ.
Частният жалбоподател поставя два процесуални въпроса от значение за произнасянето по конкретния казус, а именно: Дали “Удостоверението за вписване на залога в търговския регистър” следва да отговаря на всички изисквания на чл.6, ал.1 ПВ или по аргумент от чл.6, ал.2 ПВ разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”в” е неприложима към вписване на залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е “съвкупност”, каквато е и “наследството”? и Д. удостоверението, ако е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.33 ЗТР – като едно удостоверение, съдържащо както извлечение от търговския регистър, така и копие от електронния образ на документа, въз основа на който е извършено вписването, е подлежащ на вписване документ? Представя: Определение № 26/15.01.09г. по ч.гр.д. № 976/08г. на П. окръжен съд и О. № 410/28.11.2008г. по гр.д. № 1899/2008г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставените въпроси са от значение за произнасянето по жалбата срещу постановения от съдията по вписванията отказ за вписване на залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти.
Съгласно чл.22а от П. за вписванията вписването на залог върху търговско предприятие по чл.21, ал.3 ЗОЗ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл.33, б.”д” ПВ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, като удостоверение следва да отговаря на изискванията на чл.6.
Изискването, което е поставено в чл.6, ал.1, б.”в” ПВ е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота, до който се отнася, а нормата на чл.6, ал.2 ПВ изключва приложението на б.”в” спрямо договорите за прехвърляне на наследство.
Действително в О. №410/28.11.08г. ВКС е приел, че разпоредбата на чл.6, ал.1, б.”в” ПВ не се прилага за актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, включващи имоти: договори за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това изразено правно становище от състава на ВКС е принципно, а не с оглед на произнасянето по конкретния спор, с който е сезиран съда – за необходимостта и начина на индивидуализиране на падежа на обезпеченото вземане и на границите на имота, върху която е учредена ипотека.
Независимо от това съставът на ТК, І отд. намира, че приетото разрешение в определението е неприложимо към настоящия спор, тъй като предмет на отказа на съдията по вписванията е залог, а не прехвърляне на търговско предприятие. Търговското предприятие може да бъде обект на сделка по чл.15, ал.1 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но в договора за залог върху търговското предприятие могат да бъдат посочени и отделни активи, залогът върху които тежи върху тях и след отделянето им от предприятието – чл.21, ал.3 от Закона за особените залози. Посоченото разрешение отчита обстоятелството, че търговското предприятие като съвкупност е динамична величина и при прехвърляне на предприятието имуществото подлежи на индивидуализация към определен момент /както и наследството/, докато при залога защитата на интересите на заложния кредитор налага забраната за разпореждане с активи да бъде оповестена спрямо третите лица за времето на действие на заложното право.
По тези съображения разпоредбата на чл.6, ал.2 ПВ не подлежи на разширително тълкуване чрез изключване на приложението на правилото на чл.6, ал.1, б.”в” ПВ при вписване на залог на търговско предприятие, в чиито активи има недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог. При вписване на залог на търговско предприятие по чл.22а ПВ съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл.6, ал.1, б.”в” ПВ – описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.
Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е “удостоверението за вписване на залога в търговския регистър”. Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър – чл.21, ал.2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество съгласно чл.26, ал.1, т.3 ЗОЗ. Според чл.6 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписванията се извършват въз основа на заявления по образец. В образец Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие в поле 311 “О” попълването може да стане чрез посочване: “предприятието като съвкупност” или “част от предприятието”. За вписване на залога в търговския регистър заявителят следва да представи договора за залог на търговското предприятие с нотариална заверка на подписите съгласно чл.44, ал.1от Наредбата.
Налице е несъответствие между въведените от ПВ изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1/07г. За преодоляването му следва да се тълкува разпоредбата на чл.33 ЗТР, според която удостоверенията, издавани от А. по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. Следователно характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В този смисъл е О. № 26/15.01.2009г. по ч.гр.д. № 976/2008г. на П. окръжен съд, практиката по което ВКС обявява за правилна на основание чл.291 ГПК.
В случая, към молбата за вписване е представено удостоверение от търговския регистър, в което е отразено извършеното вписване на залога на търговското предприятие и копие от документите, депозирани в търговския регистър, включително договора от 01.12.2008г. за особен залог на търговското предприятие на “О”ООД. Договорът е нотариално заверен и върху всяка от страниците му е положен печат на А. по вписванията и подпис на длъжностното лице. В договора е направено описание на недвижимите имоти, включени в активите на търговското предприятие и обект на залога. Този договор и удостоверението от 14.01.2009г. представляват копие от електронния образ на документ, въз основа на който е извършено вписването и съответно извлечение от търговския регистър по смисъла на чл.33, ал.1 ЗТР. Следователно е налице акт, подлежащ на вписване съгласно чл.22а ПВ.
Неправилни са изводите на въззивния съд, че за да бъде постановено вписването и в книгата по чл.33, б.”д” ПВ да се подредят удостоверението и копието от договора за особен залог, то удостоверението следва изрично да препраща към договора, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване. Становището на решаващият състав се мотивира с възможната липса на идентичност между договора, приложен към делото в търговския регистър за вписване на залога, и този, представен на съдията по вписванията.
Съгласно чл.23, ал.4 ЗТР, ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи са осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелството дали представения с молбата договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в търговския регистър, подлежи на проверка чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК.
За вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца.
Настоящият състав на ВКС извърши посочената проверка и констатира, че вписването на залога на търговското предприятие на “О”О. според удостоверението от 14.01.2009г. е извършено въз основа на копието от договора за особен залог от 01.12.2008г.
По тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени определението на съдията по вписванията. Делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 584/08.04.2009г., постановено по ч.гр.д. № 230/09г. от П. окръжен съд и определение от 04.03.2009г. на С. по вписванията при Районен съд – гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на “О” О. , гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд – гр. П. за извършване на исканото вписване по молбата на “О”АД, гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.