О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С. 27.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 390 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. Н. М. от [населено място] против определение № 120 от 3.04.2012г. по гр.д.№ 258 по описа за 2012г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 2.02.2012г. по в.гр.д.№ 9328/11г.на Софийски градски съд.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае той да бъде отменен, а жалбата разгледана по същество.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество обаче жалбата- е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 120 от 3.04.2012г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба на основание чл.280 ал.2 от ГПК, като е приел, че цената на иска е под 5 000лв. Изводът си е мотивирал със следното: предявен е установителен иск, чиято цена определена в съответствие с чл.69 ал.1 т.2 от ГПК /съобразно представената данъчна оценка/ е 2 365лв.
Д. на жалбоподателя е,че в случая цената на иска следва да бъде определена по преценка на съда или след заключение от вещо лице. Счита,че е налице хипотеза за липса на данни за размера на иска,поради което приложимата норма е таза на чл.162 от ГПК.Отделно счита,че е неправилно съдът да се позовава на данъчна оценка отпреди четири години. Излага и довод за неприложимост на използваната от съда оценка, защото тя касае имот различен от процесния,както и за това,че използва-ната данъчна оценка № 200019/10450/1.07.09г.е с невярно съдържание, като представя друга /с № 200019/896 от 9.06.09г.,която е с цена 6 775.20лв.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя.
Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК- не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв.Законодателят е обвързал възможността за касационно обжалване с размера на цената на иска.Понятието „размер на цената на иска” е легално, защото е изрично уредено в чл.69 от ГПК.Съгласно чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ – нормите се прилагат според точния им смисъл и подлежат на тълкуване само,ако са неясни.Съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА – само ако нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи и то ако това отговаря на целта на акта. Изводът е,че при наличие на изрична уредба,която е ясна и точна – прилагането на други норми,отнасящи се до подобни случаи е недопустимо.На това основание -сочената от жалбоподателя норма на чл.162 от ГПК, съдържаща се в глава ХІV Доказателства”,раздел І „Общи правила”- е неприложима,още повече че тя не се отнася до подобни на посочените в чл.69 от ГПК случаи. Нормата на чл.162 от ГПК има съвсем различно приложение.Тя урежда начина,по който следва да се определи размера на иска,когато съдът го прецени като основателен,но не разполага с достатъчно данни за неговия размер.
В случая – правилно е определена като приложима нормата на чл.69 ал.1 т.2 от ГПК за определяне размера на цената на предявения иск за собственост.При това меродавна е данъчната оценка на имота,представена по делото при образуване на първоинстанционното производство /на лист 19 от материалите/ в размер на 2 365лв.-за целия описан имот. П.-ната пред настоящата инстанция данъчна оценка № 200019/896 от 9.06.09г.,която е с цена 6 775.20лв. е ирелевантна.Това е така,защото в чл.70 от ГПК е уредена специална процедура по определяне на цената на иска и преклузивен срок /до първото заседание по разглеждане на делото/, до който е възможно да се повдига и решава този въпрос.Така определената цена не може да бъде променяна в хода на производството и не се влияе от възможни промени в стойността на спорното право/ в този смисъл тезата на жалбоподателя за липса на идентичност на имотите и за това,че е неправилно съда да се позовава на данъчна оценка отпреди четири години – не може да бъде споделена/. Аргумент в тази посока е и обстоятелството,че от цената на иска зависи и родовата подсъдност на иска съгласно чл.104 от ГПК,а тя също се определя при предявяване на иска.
Мотивиран от изложеното,като счита постановеното от друг състав на ВКС определение за правилно, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 120 от 3.04.2012г. по гр.д.№ 258 по описа за 2012г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.