О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
С. 21.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 315 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. В. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение от 7.08.13г. по в.гр.д. № 465 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение от № ІІ-53-198 от 5.11.12г. по гр.д.№ 14176/12г.на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ като неоснователни.
В. съд е счел наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” от длъжността „съдебен деловодител” във ВКС за допуснати тежки нарушения на чл.187 т.7 и т.10 от КТ за законосъобразно. Приел е, че уволненият служител е нарушил вмененото му по длъжностна характеристика /част VІ т.1.2/ задължение да обработва изходящата кореспонденция като експедитира делата в тяхната цялост /в случая погрешно е експедитирал в друг съд приложения към посочени в заповедта за уволнение дела/. Налице е неизпълнение на задължението – преди експедиция да се провери целостта на делото и на приложенията към него. Относно издаденото от главния секретар на ВКС разпореждане № 1395 от 10.09.10г., съдържащо забрана за разкомплековане на делата с обемни приложения или повече томове, съдът е приел, че волята на работодателя е била да се осигури тяхната цялост като се експедират като една колетна пратка /без да се разделят в отделни/. Посочил е, че в никакъв случай не може да се счете, че волята е била на служителя да се вмени задължение за бездействие, т.е. той да изпраща делото на съответния съд така както го е получил от куриера, без да извършва никаква проверка. Съдът е приел за установена и тезата на работодателя, че служителят още е допуснал нарушение на чл.49 от Правилника за администрацията на ВКС, вменяваща задължение на деловодителя от служба „Регистратура” при изпращане на всяко дело да описва приложенията към него /т.4/, както и на т.3.1 от Работната инструкция за приемане, регистриране, разпределение и експедиция на документи от служба „Регистратура”, съдържащо задължение за надлежно опаковане на делата /т.е.пакетиране и подготовка за експедиция на делото в цялост, ведно с приложенията му/. В. съд е преценил за правилна определената тежест от работодателя на допуснатите нарушения с аргументите, че последните освен, че засягат авторитета на съдебната институция, още са и създали реална пречка за своевременното изпълнение на постановените решения, което е довело до засягане правата на участващите в съдебното производство граждани.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. К. счита, че постановеният въззивен акт противоречи на приетото в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС с № 443 от 25.10.11г.по гр.д.№ 166/11г.на ІV г.о., № 315 от 25.10.13г.по гр.д.№ 1301/13г.на ІV г.о. по въпроса за задължението на съда да постанови акта си след като обсъди всички изложени твърдения в исковата молба, след преценка на ангажираните доказателства и на наведените в хода на процеса доводи. Счита, че в случая въззивният съд не е съобразил : голямата натовареност на извършваната от служителя работа, обстоятелството, че след като той е разбрал за допусната грешка е направил всичко по силите си за поправянето й, факта, че в резултат от извършеното реална вреда за работодател няма и че няма умисъл. Основната му теза е, че служителят няма вина за случилото се, защото при него делата са пристигали с подготвени от съдебните секретари съпроводителни писма, посочващи съда, за който са предназначени и с описание на приложенията, освен това делата вече са били описани и завързани от секретаря като пакет, а той не е имал право да го разкомплектова.
К. твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС от страна на въззивния съд и въпросите – дали изборът на наложеното наказание е съобразен с критериите по чл.189 ал.1 от КТ, както и дали са спазени изискванията на чл.195 от КТ. Позовава се на решение № 48 от 14.05.2013г.по гр.д.№ 447/11г.на ІV г.о., съгласно което работодателят следва да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, послужили като основание за налагане на наказанието „уволнение”. Твърди, че в случая това не е направено, защото обстоятелствата, въз основа на които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание не са свързани с неизпълнение на служебните задължения на И. Р., а са предизвикани от грешка, допусната от друг служител. Счита, че е налице противоречие и с приетото в решение № 293 от 21.11.2011г.по гр.д.№ 238/11г.на ІІІг.о., съгласно което при наличието на спор относно прилагането на чл.189 ал.1 от КТ съдът следва да анализира обстоятелствата, при които нарушението е извършено.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. Въз основа на тях обаче касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Това е така, защото въпросите са разрешени от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с установената съдебна практика.
Съображенията по първия поставен въпрос :
Съгласно цитираните от касатора решения с № 443 от 25.10.11г.по гр.д.№ 166/11г.на ІV г.о., № 315 от 25.10.13г.по гр.д.№ 1301/13г.на ІV г.о. – съдът е длъжен да обсъди събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. В случая въззивният съд е изпълнил това задължение, защото подробно е анализирал всички ангажирани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил правните си изводи във връзка с изложените твърдения в исковата молба и наведените в хода на процеса доводи. Въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд не е възприел основната защитна теза на служителя, че той не е извършил виновно деянието, за което му е наложено наказанието. Правилността на така направените от въззивния съд правни изводи, касационната инстанция не обсъжда, защото в настоящата фаза подобен контрол е недопустим, а и не разполага с процесуална възможност сама да формира правни изводи по съществото на спора.
Вторият поставен от касатора въпрос също е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Посочените принципни положения, съдържащи се в цитираните от касатора решения на ВКС /че доказателствената тежест е върху работодателя и че съдът е длъжен да анализира обстоятелствата, при които нарушението е извършено/ са съобразени от въззвния съд, който ясно е изложил доводите си защо счита, че служителят е допуснал посоченото в заповедта за уволнение нарушение и защо за него следва да понесе подобна отговорност. При това извода си съдът е направил като е изложил подробни аргументи във връзка с всеки един от съотносимите критерии, посочени в чл.189 от КТ – тежест на нарушението, обстоятелства при които е извършено, поведение на служителя.
Въпросът, касаещ спазване изискванията на чл.195 от КТ,не следва да се обсъжда, защото касаторът не сочи конкретна практика, на която въззивния акт да противоречи.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 7.08.13г. по в.гр.д. № 465 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :