О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
Гр.София, 30.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1386/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по постъпили частни жалби от двете страни по делото – У. СИМОСФЕЛД БГ Е. [населено място], чрез пълномощника му адв. Ю. С. и Е.-П. МРЕЖИ АД [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. Банков, срещу определение № 184 от 10.03.2015 г. по в.т.д.№ 628/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което производството по делото е спряно до приключване на висящото адм.д.№ 8192/2014 г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 224 ал. 1 т. 4 ГПК.
Страните считат, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, молят същото да бъде отменено и делото да се върне на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски. Не подават отговори против жалбата на насрещната страна, с оглед еднаквата им процесуална позиция в настоящото производство.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност и са процесуално допустими, а по същество – и основателни.
Съставът на Варненския апелативен съд в обжалваното определение е приел, че е налице преюдициална връзка между висящия пред него въззивен правен спор /с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщане на суми, получени от ответника Е.-П. МРЕЖИ АД без основание, като цена за достъп до електроразпределителната му мрежа, платена от ищеца в качеството му на производител на ел. енергия от възобновяеми източници за времето от м. септември 2012 г. до м. май 2013 г., поради отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп/ и производството по адм.д.№ 8192/2014 г. на Върховния административен съд /образувано по жалби, подадени срещу последващо решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателна цена за същия достъп/. Този извод е направен с оглед мотивите на първоинстанционното решение, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. има обратно действие, поради което временните цени следва да се считат за изначално несъществуващи, като същевременно последващо определената окончателна цена с решение № Ц-6/13.03.2014 г. е в размер на 0.00 лв. за М./ч. Въззивният съд е констатирал, че второто решение на ДКЕВР не е влязло в законна сила, т.к. е обжалвано, а с него се довършва административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите. Счел е, че решението на административния съд би имало значение за правилното разрешаване на спора, с оглед нормите на чл. 177 ал. 1 изр. 2 АПК /решението на съда, с което се изменя или отменя административен акт има действие спрямо всички/ и чл. 302 ГПК /влязлото в сила решение на адм. съд е задължително за гражданския относно това, дали актът е валиден и законосъобразен/.
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
На първо място, в исковата молба, в отговора против нея и при допълнителната размяна на книжата страните не се позовават на решение № Ц-6/13.03.2014 г. като факт с правно значение за предявения иск, вкл. не твърдят неизгодни правни последици за другата страна, нито черпят благоприятни правни последици от него. Спор относно приложението или значението на цитираното решение във въззивното производство също не е повдиган. Налага се изводът, че съдбата му в административния процес не касае спорния предмет, с който съдът е сезиран. На следващо място, обжалваното решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. е предварително изпълняемо по силата на закона – чл. 13 ал. 9 ЗЕ, според който обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението им, както и че искането за спиране на изпълнението на определени решения, сред които посоченото попада, е недопустимо. Следователно, независимо от преценката, дали решението е относимо към настоящия спор или не, то съобразяването му не зависи от момента на влизането му в сила, с оглед незабавното му действие. Евентуалната му отмяна също не може да повлияе върху правилното решаване на спора, т.к., както се посочи по-горе, решение Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР изобщо не е включено в обстоятелствената част на предмета му, а друга връзка със същото не се обосновава.
С оглед изложеното, не се споделя преценката на Варненския апелативен съд за съществуването на преюдициална зависимост между производството по настоящото дело и посоченото административно производство, поради обуславящото му значение за изхода от спора, за да се постанови определение за спиране на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.
С оглед основателността на подадените частни жалби от страните по делото, разноски за настоящото производство между тях не следва да се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 184 от 10.03.2015 г. по в.т.д.№ 628/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: