3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 25.09.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4697 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №1700, постановено на 17.06.2015г. по в.ч.гр.д.№2209/2015г. Софийският апелативен съд е отменил определение от 10.03.2015г. по гр.д.№9086/2010г. на СГС в частите, в които са присъдени суми за съдебно-деловодни разноски на М. В. М. и С. М. С.-за сумата 5727.16лв., представляваща разликата между 16400лв. и 10672.84лв. /състояща се от адвокатското възнаграждение в трикратен размер от 10272.84лв. плюс 400лв. за вещо лице/, както и на Ц. И. П.-за сумата 5727.16лв., представляваща разликата между 16000лв. и 10272.84лв. и вместо това е отхвърлил искането на М. В. М. и С. М. С. да бъде осъдено [фирма] да им заплати сумата от 5727.16лв. адвокатско възнаграждение и искането на Ц. И. П. да бъде осъдено [фирма] да му заплати сумата 5717.16лв. адвокатско възнаграждение. В частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на М. В. М. и С. М. С. сумата 10672.84лв. разноски по делото и на Ц. И. П. сумата 10272.84лв. разноски по делото постановеното от СГС определение е потвърдено.
В частта, с която е потвърдено определение от 10.03.2015г. по гр.д.№2209/2010г. на 1-17 състав на СГС определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това бъде постановено такова, с което дружеството бъде осъдено да заплати минималния размер на адвокатското възнаграждение в размера, посочен в действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения към деня на издаване на правните договори /08.06.2010г./. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса обвързан ли е съдът от предвиденото в §2 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет ограничение при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност.
Ответниците по жалбата не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието, че платените от ответниците и присъдени им от първоинстанционния съд адвокатски хонорари са прекомерни като размер и следва да бъдат намалени. Прието е, че приложима се явява редакцията на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към 2010г., когато са сключвани договорите за правна помощ, като минималният размер се определи по правилото на чл.7, ал.2, т.4. Прието е, че дължимият размер следва да бъде определен с оглед правилото на §2 от наредбата, съгласно което в определени хипотези това възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратното, до който размер възнаграждението следва да се намали.
Този извод на въззивния съд за минималния размер, до който следва да бъде намален платеното от ответниците адвокатско възнаграждение не дава основание да се приеме, че е налице поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване. В т.3 на ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът следователно разполага с правомощието да извърши преценка за прекомерност на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение до установения в Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер. Именно в съответствие с това свое правомощие въззивният съд е определил дължимия размер на присъденото адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че е обвързал този размер с правилото на §2 от наредбата не противоречи на дадените в ТР №6/06.11.2013г. указания, съгласно които съдът може да определи по своя преценка дължимия размер на адвокатското възнаграждение в рамките от действително платеното до минималния размер, което въззивният съд е и сторил.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1700, постановено на 17.06.2015г. по в.ч.гр.д.№2209/2015г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: