2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
Гр.София, 06.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 905 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р Г. С. и Р. Б. С., [населено място] срещу въззивно решение № 612/14.04.2011г., постановено по гр.д.№ 908/2010г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 4361/19.09.2010г. по гр.д.№ 1868/07г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на касаторите против “Д. І ”АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над присъдените суми от по 30000лв. до предявените размери от по 40000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел отношенията между родителите и сина, преживяването на загубата, разчитането на помощта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касаторите въззивният съд неправилно се е произенесъл по приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, като е необходимо уеднавяване на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с оглед на икономическата конюнктура и застрахователните лимити.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 612/14.04.2011г., постановено по гр.д.№ 908/2010г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.