Определение №442 от по ч.пр. дело №465/465 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   442
 
                                    София, 30.04.2010г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито  заседание на двадесет и пети март , две хиляди и десета   година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №133/2010 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на БТК ЕАД срещу решение от 12.05.2009г по гр.дело № 1790/2007г. на Софийски градски съд ,ІІВ състав , с което с което в една част е отменено решение по гр.д. 15571/2006г на СРС по трудов спор и по същество са уважени искове по чл. 344 ал.1 т. , и 2 от КТ както и искове по чл.150 от КТ и други вземания ,както и по касационна жалба на В. М. А. ,задето съдът е приел възражение за прихващане срещу обезщетението по чл. 225 ал.1 КТ ,за да отхвърли този иск
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от касатора ” БТК” ЕАД се посочва противоречиво решаван въпрос за последиците от закриване на регионалните управления „Д” (РУД) предвид качеството им на неперсонифициран работодател(§1 от ДР на КТ ) което закриване е без юридически правоприемник и настъпило по силата на вътрешни актове на БТК, ЕАД и това дружество е прието за пасивно легитимирана в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл.328 ал.1 т.1 КТ страна , в противоречие с приетото в решение №809 от 22.06.2006г по гр.д. №2641/2003г на ВКС ІІІг.о и други решения на СГС , касаещи същите структури Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Същото основание за допускане до касационно обжалване,чл.280 ал.1 т.2 ГПК, изтъква и В. М. А. в изложението, по въпроса кои насрешни вземания могат да бъдат материално прихващани с дължимото по чл. 225 ал.1 от КТ обезщетение. Позовава се на решение №623 от 24.06.2002г на ІІІ г.о ВКС и практиката,приела безусловно допустимост на прихващане единствено с плащания по чл.220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ . В случая се касаело за изплатени по силата на чл. 59 от КТ , във връзка с КТД обезщетения и е поддържано възражение по чл.271 ал.1 от КТ , прието от въззивния съд за неоснователно .
Ответникът по жалбата на БТК ЕАД В. М. А. заявява в отговор , че не се касае за разрешение в противоречие с практиката на ВКС
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,като до разглеждане следва да се допуснат частично и двете жалби .
Съдът приема доводите на касатора БТК ЕАД за противоречиво решаван от съдилищата въпрос за пасвната легитимация на този ответник в трудови спорове , след закриването на регионалните управления „Д” (РУД) като неперсонифициран работодател и възможността за съда да изгради преценката си за липса на реална ликвидация , без хипотезата да е относима към случаите по чл.123 от КТ (изм бр. 48 2006г). Поставеният въпрос не обуславя допускане до обжалване в частта по претенцията за извънреден труд включително(квалифицирана на основание чл. 150 от КТ) в тази част изложение от страна на касатора липсва по същество . Настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка решението по иска за незаконно уволнение ,което обуславя и разглеждането на обусловените искове ,каквато е претенцията за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ ,т.е на поставения от касаторката В. М. А. въпрос, свързан с приложното поле на възражението за прихващане, също следва да бъде даден отговор при разглеждане на нейната жалба по същество. По жалбата на В. М. А. в частта ,с която се обжалва неприсъдена разлика от 1870 лева от трудово възнаграждение до датата на уволнението ,претендирана на основание чл. 128 т.2 от КТ ведно с лихвите за забава и в която част въззивният съд е отхвърлил претенцията след отмяна на първоинстанционното решение ,касационно обжалване не следва да се допуска , не са преодоляни изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК,правен въпрос не е изведен и основание по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК липсват . Предвид гореизложеното Върховен касационен съд , ІІІ г.о
 
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 12.05.2009г по гр.дело № 1790/2007г. на Софийски градски съд ,ІІВ състав в частта по т.1 , 2, и 9 от диспозитива. Да се съобще на Касатора БТК ЕАД да внесе 60 лева държавна такса , в противен случай производството по жалбата му ще бъде прекратено. Касаторката В. М. А. не дължи д.т. Делото да се докладва за насрочване .
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top