О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 02.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 244 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Х. Б. срещу Решение № 173 от 07.11.2008 год. по т.д. № 296/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Е. Б. срещу решението от 27.05.2008 год. по т.д. № 125/2008 год. на Ш. окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от Е. Х. Б. срещу „Х. В. Т. ;ООД (л), приемайки го за неоснователен. Въззивният съд е стигнал до същия извод, като е приел липсата на процесуално нарушение при оспорване автентичността на дружествения договор. Отказал е да спре производството на основание чл.182 б.“д“ ГПК (отм.) по искане на Б.
Съобразно исковата молба, твърдението на Е. Б. в качеството и на съдружник в „Х. В. Т. ;ООД (л) притежаващ 40% от капитала е, че решенията на проведеното на 11.01.2008 год. общо събрание (ОС) на дружеството са опорочени поради: 1./ Нарушение на чл.223 ал.4 т.3 ТЗ – липса на проекто решения в предложения дневен ред; 2./ Н. на чл.224 ал.1 ТЗ – непредоставяне на писмени материали по въпросите, предложени в дневния ред; 3./ Н. съставен протокол на ОС, както и неправилното отразяване в него, че решенията са приети с мнозинство 60% от капитала на дружеството (дяловете притежавани от съдружника Т. Ж. ), което е в нарушение на чл.42 от дружествения договор, предвиждащ единодушие или квалифицирано мнозинство от 2/3 при вземане на решенията.
По отношение на нарушенията по п.1 и п.2 от ИМ, съдилищата са се позовали на обстоятелството, че изискванията на цитираните текстове на ТЗ касаят акционерните дружества. По отношение на твърдението по п.3 – позовали са се на този вариант на дружествения договор, който е приет и регистриран по фирменото дело. Дали в предходен или следващ момент е съществувал и друг вариант на договора, заверен само от управителя на дружеството е без значение.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Формулираният от Б. въпрос по чл.280 ал.1 ГГПК въпрос е процесуалноправен – необходимостта от спиране на гражданско или търговско дело при наличието на данни за престъпни обстоятелства. Обусловен е от становището на касатора, че въззивният съд е следвало да спре производството на основание чл.182 б.“д“ ГПК (отм.) до установяване на престъпното обстоятелство – подмяната на страницата от дружествен договор, съдържаща чл.42 – мнозинството за вземане на решения на ОС.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът Б. свързва с противоречие с ТР № 1/17.07.2001 год. на ВКС- неспазване задължителните указания в тълкувателното решение за спиране на делото от въззивния съд при наличието на данни за престъпно обстоятелство, преюдициално за гражданското дело. Основанието по т.1 не е налице, поради обстоятелството, че не се касае за установяване на обстоятелство (престъпно или не), което да е обуславящо изхода от спора.
Ответното дружество „Х. В. Т. ;ООД е в производство по ликвидация и процесното събрание на ръководния му орган е свикано на основание чл.270 ТЗ и с ограничените правомощия за решаване на въпросите по ал.2 на този член. Спорният текст на чл.42 от дружествения договор регламентира мнозинството за вземане на решения на ОС на съдружниците по въпросите, изчерпателно изброени в чл.41 от същия договор (съгласно изричното препращане) и които касаят дейността на дружеството до прекратяването му. Чл.41 от договора не включва решенията на ОС в производството по ликвидация, а и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че в ликвидационното производство тези правомощия са редуцирани с оглед спецификата на фазата по осребряване на имуществото, удовлетворяване вземанията на кредиторите и евентуално – разпределяне на остатъка между съдружниците. Т.е. дори да би било възможно мнозинство от 2/3, което при капитал в съотношение 60:40 няма как да стане дори аритметично, то това мнозинство не обхваща въпросите по чл.280 ал.2 ТЗ, като по отношение на тях законът (към който препраща чл.58 от договора) не изисква единодушие.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – позоваването на него в изложението е бланкетно. Не са изложени каквито и да било аргументи относно това, отговорът на посочения по-горе въпрос с какво би допринесъл нито за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 173 от 07.11.2008 год. по т.д. № 296/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.