4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№443
София19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 107/2012година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 286 от 28.10.2011 г. по в.т.д.№ 219/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решение № 68 от 08.06.2011 г. по т.д.№ 212/2010 г. на Окръжен съд – Плевен, е отхвърлен предявеният срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.133 ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 49 200 лв., представляваща част от неразпределената печалба на дружеството към 31.12.2009 г. съобразно дяловото участие на ищеца в дружеството.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, което е довело до неправилни правни изводи по съществото на спора. Твърди се, че правото на дивидент е основно имуществено право на всеки съдружник и е икономическият смисъл на участието в дружеството с ограничена отговорност и след като съдружниците не са в състояние да постигнат съгласие за изплащане на дивидент, това не би следвало да бъде в тяхна вреда. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът счита, че въззивният съд се е прознесъл по значим за изхода на делото правен въпрос – дали е необходимо да е налице решение на общото събрание на съдружниците за да се претендира, от страна на съдружник, изплащане на част от печалбата, съответстваща на дела му в капитала на дружеството. Твърди се, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като се касае за ясна норма – чл.133, ал.1 ТЗ, както и, че само в правомощието на О. е да приеме решение за разпределяне на печалбата и за нейното изплащане, в какъвто смисъл е практиката на ВКС и правната теория. По същество се правят доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Велико Т., след самостоятелна и задълбочена преценка на доказателствения материал по делото, е направил извод за неоснователност на иска по чл.133, ал.1, ТЗ за заплащане на част от печалбата на дружеството, в размер на 49 200 лв., поради липса на едно от условията за възникване правото на дивидент – решение на общото събрание на съдружниците за разпределение и изплащане на реализираната от дружеството печалба към 31.12.2009 г. Въззивният съд не е възприел доводите на ищеца/сега касатор/за невъзможността за вземане на такова решение поради влошени отношения между съдружниците по съображения, че при приемане с единодушие на годишните финансови отчети за 2008 г. и за 2009 г. не е бил поставян въпрос за разпределение на реализираната през тези години печалба, а от друга страна липсват данни за иницииране от страна на ищеца и полагане на усилия за свикване на ОС и приемането на решение за разпределение и изплащане на печалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният от касатора правен въпрос безспорно е значим за изхода на делото, поради което е осъществена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването.
Като неоснователно следва да се прецени обаче поддържаното допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че този правен въпрос е от значение на точното приложение на закона. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, точното приложение на закона и развитието на правото формират общо правно основание за достъп до касация. Позоваването само на част от това основание е достатъчно, за да се постанови отказ за допускане на обжалването.
Нзависимо от горната констатация, настоящият състав счита, че нормите на чл.133, ал.1 ТЗ и чл.137, ал.1, т.3 ТЗ/последната възпроизведена в представения по делото дружествен договор – чл.16,ал.1, т.3/ са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Тяхното прилагане в практика на съдилищата не е противоречиво, липсва спор и в правната наука по въпросите, свързани с предпоставките, при които съдружника придобива право на вземане от реализирана от дружеството печалба. Правото за получаване на дивидент е само потенциална възможност за съдружниците и за да възникне е необходимо не само реализиране на печалба от търговското дружество за съответната година, но и вземане на изрично решение за нейното разпределение и изплащане, което е от компетентността на общото събрание на съдружниците.
Доводите на касатора за прилагането на закона в зависимост от анализа на конкретната фактическа обстановка по делото, са относими към твърдяната от него неправилност на обжалвания съдебен акт и е недопустимо да се преценяват във фазата по селекция на касационните жалби.
С оглед недопускането на касационно обжалване, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 150 лв., съставляващи половината от заплатеното адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 286 от 28.10.2011 г. по в.т.д.№ 219/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Осъжда Д. И. Д. да заплати на [фирма] сумата 150/сто и ипетдесет/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: