О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София 10. 09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 738/2012
година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
[фирма] , представлявано от управителя Б. Г. е подало касационна жалба срещу решение № 6 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 271 от 2010 г. на Разградския окръжен съд, въззивен състав с което е оставено в сила решение № 157 от 10.10.2007 г. по гр.д. № 52 от 2005 г. на Районен съд , [населено място] и е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от Закона за собствеността. В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Нарушаването на съществени процесуални правила, касатора намира в нееднаквото и неравнопоставено третиране на страните по повод възраженията им срещу работата на назначеният извън списъците по чл.401 , ал.1 ЗСВ за 2011 г. експерт И. С. , която не притежава необходимото икономическо образование за изготвяне на поставената й счетоводна задача.
На второ място инвокира оплакване за нарушаване на материалния закон относно извода,че имота не е бил включен в активите на [фирма], поради което сключеният приватизационен договор не е породил транслативен ефект по отношение на им. пл. № …, кв.165 по плана на [населено място] от 1983 г. с площ от 6 035 кв.м. В жалбата се посочват документите, с който през 1968 г. са отредени 10 дка неизползваем терен за нуждите на ДСО”Автотранспорт”.
Към касационната жалба е представено изложение, което е наречено “допълнение към касационната жалба “. В него касатора се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като посочва , че неправилно във въззивното решение е прието, че “И. – автотранспорт” ООД не доказва легитимацията си на собственик по отношение на процесния имот по силата на законово регламентираното с разпоредбата на чл.17а ЗППДОБ/отм./ правоприемство и извода противоречи на практиката на ВКС. Ако се анализира това основание следва да стигне до заключението , че поставеният въпрос е какви са предпоставките за възникване на придобивното основание на чл.17а ЗППДОБ /отм./ които са възприети в трайната практика на ВКС.
Вторият въпрос е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и то е различното разрешаване, което се дава в решенията на ВКС, включително и тези по чл.290 ГПК относно реалното ползване на предоставеното имущество и заприходяването му в баланса на държавното предприятие. В някои решения е посочено, че тези два юридически факта са част от фактическият състав на чл.17а ЗППДОБ/отм./ , а в други решения се приема, че са индиция за предоставяне на имуществото на съответното предприятие. Последно се поставя и въпрос в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно момента, в който следва да се направят възражения относно валидността на фактите, в частност относно качеството на лицето – продавач на имота. В изложението отново се навеждат и основания за неправилност на решението.
Ответниците Г. С. К. и Н. И. К. са представили отговор, в който изчерпателно са разглеждали инвокираните в изложението въпроси и намират, че те не са в предметното поле на чл.280, ал.1ГПК.
Третото лице помагач Кооперативен съюз “Областен кооперативен съюз” не е депозирал становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на [фирма] НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по поставени въпроси.
Атакуваното въззивно решение е постановено след като с решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 2955 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение е обезсилено предходното въззивно решение и са дадени указания за отстраняване на нередовността на исковата молба.
С касираното решение Разградския окръжен съд е отхвърлил предявеният от [фирма] срещу Г. С. К. и Н. И. К. иск за ревандикация на им. пл. № …, кв.165 по плана на [населено място] от 1983 г. с площ от 6 035 кв.м ведно с изградените върху него постройки защото е намерил , че ищеца не е собственик, ответниците осъществяват фактическата власт върху имота на годно правно основание- покупко продажба от Кооперативен съюз “Областен кооперативен съюз” осъществено с н.а…., т.06, рег. № …, н.д. № … от 2004 г.
Въззивният съд се е съобразил с указанията дадени при разглеждането на делото в първата касация, касаещи отстраняване нередовността на исковата молба.
Уточнено е правното основание на което [фирма] претендира собствеността върху имота и то е отчуждаване на терена по ЗПИНМ за нуждите на ДАП , [населено място]. Впоследствие е извършено преотреждане за ДАП”Смесено автостопанство”, [населено място]. [фирма] е правоприемник на [фирма], който от своя страна е правоприемник на ДФ”И. автотранспорт” , който от своя страна е образуван по Указ № 56 на основа ДАП”Смесено стопанство”. С решението е прието, че не се установява правото на собственост на касатора на заявеното правно основание.
Основното оплакване в жалбата, а и в изложението на касатора е срещу работата на вещото лице И. С. , неговата компетентност, заинтересованост и непрецизност при изготвяне на поставената задача. Този въпрос обаче касае необосноваността и неправилността на решението, а не представлява въпрос, които да налага касационно обжалване , в каквато насока е законовото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС относно касационното обжалване.
При действащото факултативно касационно обжалване разглеждането на въззивното решение се осъществява само с оглед уеднаквяване на практиката на съдилищата , а не за проверка правилността на съдебният акт , каквито оплаквания са наведени в настоящия случай.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, по който се налага уточняване на практиката или на двете касационната жалба въпроси не съдържат материално правни и процесуални проблеми които налагат решението да бъде разгледано от касационната инстанция. Напротив по всички зададени въпроси е създадена трайна и безспорна практика , на тези въпроси и отговорено в първата касация и въззивното решение е съобразено с трайната съдебна практика. Спорно е обсъждането на приобщеният доказателствен материал и направените въз основа на него фактически изводи поради което за тяхното изясняване не е необходимо допускането на касационно обжалване.
Съдът не присъжда разноски тъй като такива не са поискани и не са представени счетоводни документи, които да ги установяват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 271 от 2010 г. на Разградския окръжен съд, въззивен състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: