О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 25.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№723 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №199/07г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №110 от 10.01.07г. по гр.д. №454/06г. на П. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Х. П. Г. срещу ОС ”ЗГ” Б. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че след измененията на този текст с ДВ бр.13/07г., правото на собственост в това производство не може да се доказва с писмени декларации и/или свидетелски показания. Представените по делото доказателства са недопустими и не следва да се преценяват. Независимо от това, данните по делото сочат, че претенции за спорната нива имат всички наследници на общия наследодател Т, починал през 1938г., по делото няма данни кога синът му П. Г. е установил владение за себе си върху този имот и съответно – не може да се прецени дали е станал собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.
В касационната жалба на Х. Г. се поддържа, че неговият наследодател П е придобил процесната нива по давност, като владението е упражнявано през периода 1938г. – 1958г. По делото имало доказателства за това владение, които съдът не обсъдил. По този начин въззивният съд процедирал в противоречие с практиката на ВКС, израз на която е решение №189/14.07.05г. по гр.д. №2219/03г. на ІV ГО, според което съдът изгражда своите изводи не само на отделни факти, но и на връзката между тях, като ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед неговия предмет и търсената защита.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Същественият въпрос по настоящото дело е процесуалноправен – за допустимите и достатъчни доказателства за установяване на правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 от ГПК. Той е съществен за делото, тъй като от него зависи изходът на спора. Въпросът е значим, тъй като се поставя по множество сходни дела. По него няма практика на ВКС, предвид съществуващата в чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ забрана за обжалване на въззивните решения по този тип дела. Ето защо е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №199/07г. по гр.д.164/07г. на П. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: