О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 16.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 464/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Б. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. Е, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, възз. отд., ІІ „Д” с-в, от 23.07.2008г. по в.гр.д. № 1882/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 69 с-в, от 13.03.2007г. по гр.д. № 14986/2006г., с което са е отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на И. Б. против Национално управление на горите.
Ответникът Държавна агенция по горите не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал.1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е установено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, тъй като е преустановено извършването на дейността по трудово правоотношение. След уволнението на ищеца И. Б. през 2001г. от длъжността „директор” на Държавна дивечовъдна станция „Беглика” и преди влизане в сила на решението за отмяна на уволнението като незаконно, с изменението на чл. 9, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча по ДВ бр. 79/16.08.2002г., е променен статута на Дивечовъдната станция. В чл. 9а, ал. 1 ЗЛОДЗ е предвидено, че държавните дивечовъдни станции, посочени в приложение № 2 /в което е посочено и ДДС „Беглика”/, са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 9в, ал. 1 ЗЛОД председателят на Държавната агенция по горите назначава директорите на държавните ловни стопанства за срок от 5 г. и сключва с тях договори за управление. Договор за управление на ДДС „Беглика” е сключен на 16.12.2002г. с Г. С. за срок от 5 г. В заключение съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата, независимо от това, че функциите на длъжността са запазени, тъй като същата вече се изпълнява не по трудово правоотношение, а по граждански договор.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят И. Б. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички релевантни за спора доказателства и по материалноправния въпрос налице ли е реално съкращаване на щата, когато длъжността е определена да се изпълнява въз основа на договор за управление. В подкрепа на доводите си прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като не се констатира същият да е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, нито противоречивото му решаване от съдилищата. В съответствие с разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ и трайно установената съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви относно приетите за установени фактически обстоятелства.
Не се констатира противоречиво решаване от съдилищата и на поставения от касатора материалноправен въпрос. Приложените решения изразяват трайно възприетото от съдилищата становище, че реално съкращаване на щата е налице само когато са премахнати съществените трудови функции на длъжността, но не и когато те са запазени, а е променено наименованието на длъжността. Тези съображения са приложими във всички случаи, когато новата длъжност също както и премахнатата, се изпълняват по трудово правоотношение. Тази практика обаче е неотносима към настоящия случай, при който по силата на закона длъжността „директор” на държавно ловно стопанство след 2002г. се изпълнява въз основа на граждански, а не на трудов договор. С договора за управление се поема задължение за постигане на определен икономически резултат. Както сключването, така и прекратяването на този договор са извън приложното поле на трудовото право.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, възз. отд., ІІ „Д” с-в, от 23.07.2008г. по в.гр.д. № 1882/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: