5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 10.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е Томов гр.д №1262/2012г по описа на ІІІ г.о , съобрази :
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. С. З. срещу решение №261 от 06.07.2012г по гр.дело № 240/2012г. на Смолянски окръжен съд , с което в трудов спор е потвърдено решение №93 от 04.05.2012г по гр.д. № 81/2012г на Смоленски РС , по отхвърлени искове на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за незаконосъобразност и отмяна на уволнение по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,по свързано формулирани въпроси – за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради липса на качества на служителя ; съотвестствие на фактическите и правни основания за уволнението ; небрежното изпълнение на трудови задължения липса на качества ли е или е нарушение на трудовата дисциплина . Съображенията за противоречие с практиката на ВКС ,от която са цитирани и приложени реш.№101/2010г по гр.д №4035/2008г ІV ,реш.301/2011 по гр.д№531/2010г на ІV г.о и реш.№425/2011 по гр.д №1966/2010г ІV отд. ,е че некачественото или неефективно изпълнение на трудовите функции е неизпълнение на трудови задължения и когато последното се дължи на умишлено или небрежно поведение , то е налице нарушение на трудовата дисциплина, а не основанието по чл. 328 ал.1 т.5 КТ. В случая защитата счита за установено, че при някои от конкретно изложените в уволнителната заповед обстоятелства ищцата е действала съзнателно и умишлено , което е нарушение на трудовата дисциплина и не се дължи на липса на качества . Част от пропуските и грешките са допуснати умишлено , други – поради небрежност , останалите са допустими , което с следвало да доведе съда да извод за основателност на иска. Съгласно цитираната съдебна практика , първата група обстоятелства са ирелевантни за спора и се изтъква , че въззивният съд не ги е отграничил в мотивите си . Като следващ противоречиво решаван въпрос се сочи трайния характер на липсата на качества . В цитираното решение № 161/2009г по гр.д № 4958/2007г ІІІ г.о периодът , за който е изследвана липсата на качества е петгодишен , докато в обжалваното решение , при извод за трайна липса на качества, посочените пропуски са обхващали „отделни дни” през период от три месеца( април – юни на 2011г),което на база общия трудов стаж на служителката , дори в рамките на проверявания период (от м. януари до м. септември 2011г )е незначетилно. Поставя се и въпрос ,може ли да се говори за обективност при липсата на качества ,ако констатираните грешки и пропуски касаят само три от мерките , при много по- голям обем от програми , мерки , субсидии. Изтъква се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като макар многократно разглеждани в практиката , въпросите са били разрешени от въззивния съд в отклонение от точното прилагане на закона .
В отговор ответникът по жалбата ДФ „Земеделие” оспорва поставените въпроси да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС .По делото са липсвали доказателства за дисциплинарно нарушение .Претендира разноски ,платени в размер на 600 лева
След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът за разграничението на безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, т. 5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работатаи виновното неизпълнение на трудови задължения, като основание за дисциплинарно наказание , действително е изяснен в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, включително за случай , когато в мотивите на заповедта се съдържат различни фактически основания за уволнението на ищцата – безвиновно и виновно и дали смесването обуславя незаконността на заповедта за уволнение ( реш. по гр.д 1599/2011г ІІІ г.о ,реш.№301/2011 д.№531/2010 ІV)
В обжалваното решение въззивният съд е имал предвид тази задължителна практика ,тъй като не само е цитирал същата , но е провел и указаното в нея разграничение . От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение , като при спор се изследва на какво се е дължало конкретното неизпълнение. Когато в уволнителната заповед са изложени факти и обстоятелства, които от една страна сочат за извършени дисциплинарни нарушения , а от друга – на липса на качества на работника или служителя и когато работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, излагането на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения не прави уволнението незаконно. Първата група обстоятелства са ирелевантни за спора , щом работодателят не е извършил дисциплинарно уволнение. Те са ирелевантни и за допустичмостта до обжалване , ако съдът не е основал решаващите си изводи на тях . По отношение на втората група обстоятелства, съдилищата следва да разгледат спора по същество, както именно е сторил и настоящия въззивен съд .В случая работодателят не е възприел изтъкваното в изложението несъответно приемане и обработване на конкретно заявление като нарушение на трудовата дисциплина ,а е изтъкнал и този случай заедно с други ,в обосновка на липсващите качества .
Именно така установените в съдебната практика разрешения обаче не дават основание на касаторката да счита , че щом по делото обяви за „съзнателно и умишлено „ извършени своите действия или бездействия , изтъквани в оспорваната заповед като обосновка на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ , уволнението на безвиновно основание ще се окаже незаконосъобразно и тя ще бъде възстановена на работа . Неоснователна и свързана изцяло с обосноваността на решението , а не с правен въпрос , е и тезата в изложението , че в конкретния случай определени пропуски и грешки в нейната работа е следвало да се преценят като несъвместими с безвиновното основание ( чл.328,ал.1т. 5 КТ) дисциплинарни нарушения , а останали сочени в заповедта нейни пропуски и грешки са „допустими” .
Лишени от правно съдържание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК са въпроси , оспорващи основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ като констатация за „трайно състояние” , по аргумент от посочените конкретни примери на неефективно изпълнение на работата като близки по време, или че възприемането на основанието като безвиновно ( в т. см. обективно ) означава , че извод за съществуването му следва да се прави след проведено от работодателя специфично доказване , чрез съпоставка с качествата и нивото на работа при останалите служители , т.е че ако е била проверявана и преценявана работата само на уволнения служител , при това не от постъпването му на работа, а за определен период , е налице необективност и основанието не е приложимо .
Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената практика на съдилищата по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ, съгласно която преценката на работодателя за качествата на служителя, правещи го пригоден да изпълнява ефективно работата си следва да се основава на обективни факти, независимо от момента на настъпването им . Тези факти следва да касаят качествата на служителя ,свързани с изпълнение на трудовите му задължения , именно така е мотивирал съда решението си . В изложението липсва съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК включително.
Разноски са претендирани , дължат се и следва да се присъдят в установения размер .
Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №261 от 06.07.2012г по гр.дело № 240/2012г. на Смолянски окръжен съд
Осъжда М. С. З. да заплати на ДФ „Земеделие” сумата 600 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .