О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
София,12.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 3660 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С определение № 464 от 21.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1841/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, е оставена без уважение молбата на адвокат З. М. в качеството й на процесуален представител на [фирма] по чл.248 ГПК за присъждане на още 400 лева – разноски по делото, представляващи ДДС върху стойността на адвокатското възнаграждение от 2 000 лева, присъдено с постановеното по същото дело решение.
Препис от частната жалба е връчен на противната страна – С. К. Д., представляван от адвокат С. П., като не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, като съобрази данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение е отказано присъждането на ДДС върху стойността на адвокатското възнаграждение с мотива, че начисляването на ДДС към адвокатското възнаграждение не представлява възнаграждение по смисъла на Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от разпоредбата на § 2а от Наредбата, не подлежи на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ДДС. Това разбиране на въззивния съд е принципно неправилно. Съгласно правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДДС се начислява към адвокатското възнаграждение в случаите, когато клиентът дължи този данък, т.е. когато той е лице, извършващо независима икономическа дейност и е регистрирано като задължено лице по ЗДДС.
Независимо от това, като краен резултат обжалваното определение е правилно. На първо място, с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В разглеждания случай пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лева да се плати в брой. Отбелязано е още, че е заплатена сумата 2 000 лева „в брой”. При това положение обстоятелството, че в представената фактура № 485 от 20.11.2012 г. е начислен и ДДС в размер на сумата 400 лева, е ирелевантно за произнасянето по чл. 78, ал. 3 ГПК. При липсата на доказателства сумата от 400 лева да е заплатена от [фирма] на неговия пълномощник и с оглед разрешението по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, така претендираните разноски не могат да бъдат присъдени на страната.
Освен това липсват и доказателства, че [фирма] е регистрирано като задължено лице по ЗДДС, поради което не може да се направи обоснован извод, че в случая е налице основание за приложението на § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 464 от 21.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 1841/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: