О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 27.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 358 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 изр. първо във връзка с чл. 248 ал. 3 от ГПК.
Образувано е по жалбата на “Ц” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя инж. Н, приподписана от адв. М, против определение № 211 от 23 февруари 2009 г. по гр.д. № 106 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г., с което частният жалбоподател е осъден на основание чл. 192 ал. 4 от ГПК (отм.), да заплати на Г. Т. Д. от гр. С. сумата от 800 лева разноски за касационната инстанция.
В жалбата се сочи, че производството пред касационната инстанция се е гледало по реда на отменения ГПК и не се е характеризирало с процесуални усложнения; ищецът се е представлявал сам и не е бил активна страна в процеса; присъденият размер на адвокатско възнаграждение е над пет пъти над минималния размер от 150 лева.
Ответникът Г. Т. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г, в отговор по реда на чл. 276 от ГПК сочи, че жалбата не следва да се разглежда, защото е подадена след изтичането на седемдневния срок за обжалване, а е и неоснователна, защото сумата е посочена и заплатена.
С атакуваното определение съдът приел, че действително в решението няма произнасяне по разноските; договорът за правна помощ не е оформен съобразно изискванията – липсва посочване за това дали сумата е внесена, каква част от нея била платена в брой, какъв авансов данък е удържан, но тези пропуски не правят уговорката в договора невалидна, поради което сумата следва да бъде платена.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, но е недопустима.
Производството пред апелативния съд е такова по реда на § 2 ал. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК от 2007 г., според който касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от Кодекса на труда, подадени до влизането в сила на новия ГПК, се разглеждат от съответния апелативен съд по досегашния ред на касационното производство. Касационната жалба е подадена на 6 февруари 2008 г. – преди влизането в сила на действащия ГПК от 1 март 2008 г. Следователно, апелативният съд е действал в качеството на касационна инстанция по спора.
По отношение на искането за допълване на решението в частта му за разноските се прилага не отменения ГПК, а действащият такъв, понеже молбата за допълване е подадена в апелативния съд на 21 януари 2009 г. – при действието на ГПК от 2007 г., а в преходните и заключителни разпоредби липсва разпореждане за това, че молбите за изменение на решението в частта му за разноските по производствата по § 2 ал. 5 от ГПК ще бъдат разглеждани по реда на чл. 192 ал. 4 от отменения ГПК, ако са постъпили в съда след влизането в сила на новия процесуален ред. Ето защо касационният съд приема, че приложим за настоящия спор е редът на чл. 248 от действащия ГПК. Съобразно правилото на чл. 248 ал. 3 от ГПК, определението за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решението не подлежи на обжалване, тъй като инстанционният ред за това е изчерпан, поради което и определението по чл. 248 от ГПК не подлежи на обжалване. Частната жалба по тази причина следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Ц” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя инж. Н, приподписана от адв. М, против определение № 211 от 23 февруари 2009 г. по гр.д. № 106 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: