ОПРЕДЕЛ EHИЕ
№ 444
С., 23.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1497 по описа за 2011г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Н. В. и А. И. Д. -двамата от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 38 от 20.04.2011г. по в.гр.д.№ 904 по описа за 2010г. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4126 от 4.06.2010г. по гр.д. № 300/2004г.на Благоевградски районен съд в обжалваната част,с която са отхвърлени исковете на настоящите касатори против [фирма], Д. С.,Методи М.,Д. С. и Е. В.,с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 7 000лв.- с която ответниците неоснователно са се обогатили за това,че неправомерно са ползвали за периода 14.12.99г.- 14.06.02г. част от притежавания от ищците им.с пл.№ 8326 в кв.192 по кадастралния план на IV микрорайон Б.,с площ от 1065кв.м. и 3 000лв.- мораторна лихва за всяка месечна вноска до 4.03.04г.,ведно със законната лихва.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставени три въпроса- 1. дължи ли се обезщетение на собственика.когато е лишен от възможността да ползва обекта си, 2.при наличие на предходно осъждане на ответниците за ползване на чужд обект без правно основание – дължи ли се обезщетение на собствениците и за последващ период и З.при предявен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване – могат ли ответниците да противопоставят възражения за собственост при положение,че вече са били осъдени да плащат такова за минал период.За да обосноват — противоречиво разрешаване на поставените въпроси от съдилищата- касаторите се позовават на две решения на районен и на окръжен съд Б.,които не съдържат отбелязване,че са влезли в сила и на решение на ВКС,което освен,че е без задължителен характер и не е по идентичен въпрос /постановено е по иск с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД/.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме иска за неоснователен въззивният състав се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д.№ 181/99г.на Б.,с което са отречени правата на собственост на ищците върху имота,за който претендират обезщетение/и са отменени нотариалните им актове за собственост/. Относно постановеното решение по гр.д.№ 52/00ан Бл PC,с което е присъдено обезщетение в полза на същите ищци,но за предходен период -съдът е посочил,че то не обвързва ответниците,защото касае друг период, друга фактическа обстановка/към този момент не е било прието за установено,че ищците не са собственици и те са разполагали с надлежни актове за собственост/ и не е налице сила на присъдено нещо,която да се разпростира за следващ период.
При съпоставка с така изложените мотиви на въззивния съд на поставените от касаторите въпроси – следва извод,че последните не отговарят на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от TP №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,защото не са от значение за изхода на спора и не са свързани с решаващите мотиви на съда.Това е така?защото по начина,по който са поставени и трите въпроса се презумира,че ищците са собственици.В случая — обаче с влязъл в сила съдебен акт е установено,че
2.
към периода,за който се претендира обезщетение – ищците не са били собственици на имота. Без да притежават вещни права – те не могат да претендират обезщетение за ограничаване възможността за упражняването на подобни права и поставените въпроси във връзка с гарантирани от закона собственически права са несъотносими.
Освен това не е налице и посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В случая-с представените от касатора решения – поради това,че не съдържат отбелязване да са влезли в сила/за решенията на Б. и Б./ и поради несъотносимостта им към настоящия спор /за решението на ВКС/- не е установено от касатора поставените въпроси да се разрешавани противоречиво от съдилищата.
Мотивиран от гореизложеното?като счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК,Вьрховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 20.04.2011г. по в.гр.д.№ 904 по описа за 2010г. на Благоевградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:!.