4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
С.,19.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1222/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Е. Р. от [населено място] срещу решение № 1233 от 13.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1164/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 18.01.2009 г. по т. д. № 1523/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Е. Р. против [фирма] и Е. Б. Т. иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземане за сумата 35 986 евро, произтичаща от запис на заповед с дата 17.07.2008 г. и падеж 13.07.2009 г., въз основа на който е издадена заповед по чл.417 ГПК от 11.08.2009 г. по ч. гр. д. № 38228/2009 г. на Софийски районен съд, 54 състав, и са присъдени разноски на ответниците в размер на 1 860 лв.
В касационната жалба се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно с произтичащите от това последици. К. поддържа, че въззивният съд е тълкувал превратно волята на страните и в резултат на това е достигнал до необоснован извод, че каузата за издаване на записа на заповед е прехвърлянето на притежаваните от него дружествени дялове в [фирма], а не постигнатото и обективирано в протокол от проведено на 12.07.2008 г. общо събрание споразумение за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството. Позовава се и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.422 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени два въпроса – въпросът за връзката между записа на заповед и конкретното каузално правоотношение, послужило като причина за неговото издаване, и въпросът за разпределянето на доказателствената тежест в производството за разглеждане на предявен пряк иск срещу издателя на менителничния ефект. За първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката в решение № 226/26.01.1977 г. по гр. д. № 1971/1976 г. на ВС, І г. о., а за втория – че при разпределяне на доказателствената тежест въззивният съд се е отклонил от задължителната практика в решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответниците по касация [фирма] със седалище в [населено място] и Е. Б. Т. от [населено място] са депозирали писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на самата касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от К. Р. против [фирма] и Е. Т. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, след като е приел, че спорното парично вземане в размер на 35 986 евро, предмет на издадена и оспорена с възражение по чл.414 ГПК заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, не е възникнало и не съществува.
За да се произнесе по иска, Софийски апелативен съд е преценил безспорния по делото факт, че заповедта по чл.417 ГПК е издадена въз основа на редовен и действителен запис на заповед от 17.07.2008 г. с падеж 13.07.2009 г., с който [фирма] и Е. Т. са поели безусловно задължение да заплатят на К. Р. сумата 35 986 евро, а след анализ на доказателствата е счел за доказано твърдението в отговора на исковата молба, че записът на заповед е издаден по повод на каузално правоотношение между страните, свързано с участието на ищеца като съдружник в [фирма]. Позовавайки се на трайната съдебна практика, въззивният съд е преценил за необходимо да изследва въведеното в предмета на делото каузално правоотношение, доказването на което е възложил на ответниците. В резултат на цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал е приел за установено, че записът на заповед е издаден с цел обезпечаване на задължението на ответника Е. Т. към ищеца К. Р., обективирано в протокол от общо събрание на съдружниците в [фирма] от 12.07.2008 г., за заплащане на сумата 35 986 евро в срок до 13.07.2009 г. при условие, че Р. прекрати участието си като съдружник в дружеството и прехвърли дружествените си дялове на съдружника Т.. Като е отчел липсата на доказателства за настъпване на уговореното от страните условие, а именно – прекратяване на членственото правоотношение със съдружника К. Р. при предпоставките на чл.125, ал.2 или ал.3 ТЗ и прехвърляне на дружествените му дялове с договор, сключен в предвидената от закона форма за валидност, съставът на Софийски апелативен съд е направил решаващия извод, че не е възникнало обективираното в протокола от 12.07.2008 г. каузално задължение за плащане на сумата 35 986 евро, а оттук – и обезпечаващото го менителнично задължение, поето от ответниците с издадения на 17.07.2008 г. запис на заповед.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, по повод на което той е издаден, и за разпределянето на доказателствената тежест при разглеждане на иск, основан на менителничен ефект, са включени в предмета на делото и попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Тяхното разрешаване е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора иск по чл.422 ГПК, насочен към установяване съществуването на претендираното в заповедното производство парично вземане, основано на запис на заповед.
Въпреки значимостта на въпросите, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, тъй като не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителни предпоставки.
Не кореспондира с данните по делото твърдението на касатора за противоречие на обжалваното решение с практиката в решение № 226/26.01.1971 г. по гр. д. № 1971/76 г. на ВС, І г. о., постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Решението съдържа произнасяне по процесуалния въпрос за доказателствената сила на обясненията и признанията на страните в гражданския процес по отношение на изгодни и неизгодни за тях правнорелевантни факти. Формираната с това решение съдебна практика е неотносима към значимите за настоящото дело правни въпроси, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за несъществуване на установяваното с иска по чл.422 ГПК парично вземане не са основани на обяснения или признания на страните, а на доказателствата по делото. Преценката на доказателствата е мотивирала съда да приеме, че представеният в заповедното производство запис на заповед има обезпечителна функция и че обективираното в съдържанието му парично вземане не съществува поради неосъществяване на условието, уговорено от страните като основание за възникване на обезпеченото с менителничния ефект каузално задължение за плащане на сумата 35 986 евро.
Неоснователен е и доводът за отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 103/24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г. на ІІ т. о. Въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.422 ГПК в пълно съответствие с цитираната от касатора задължителна практика като е взел предвид характера на документа, послужил като основание за издаване на заповедта по чл.417 ГПК – запис на заповед; съобразил е твърденията на ответниците за връзка между записа на заповед и друго каузално правоотношение между страните, по повод на което той е издаден; по правилото на чл.154, ал.1 ГПК е възложил доказването на каузалното правоотношение на ответниците; изследвал е съдържанието на въведеното каузално правоотношение и всички обстоятелства, релевантни за възникване на уговореното в неговите рамки парично задължение, обезпечаването на което съставлява непосредствената причина за менителничното задължаване; отрекъл е съществуването на менителничното задължение, след като е приел за установено, че обезпеченото със записа на заповед каузално задължение не е възникнало. Съобразяването на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение и за разпределението на доказателствената тежест изключва възможността за допускане на касационното обжалване на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1233 от 13.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1164/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :