3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
Гр.София, 23.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1206 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 118/16.02.15г., постановено по ч.т.д.№ 32/15г. от Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 4385/11.11.14г. по т.д.№ 829/14г. на Варненския окръжен съд за изменение на определение № 3839/03.10.14г. за разноските в частта, с която не е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата между сумата от 400 лв. и претендираните разноски в размер на 1000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата К. Ж. К., [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото, което е било образувано по иск с правно основание чл.74 ТЗ, но производството е прекратено поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, уговореното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерно. Съдът е потвърдил първоинстанционното определение за намаляване на адвокатското възнаграждение до 400 лв.
Касаторът поставя въпросите: „Дали е от фактическа и правна сложност дело, по което търговският спор е по един иск, но ответникът е бил принуден да отговаря и по друг иск, който ищецът недопустимо се е опитал да съедини към първоначално определения с допълнителна искова молба; когато има многобройни факти и доказателства, очертаващи фактологичната обстановка, заявен е съответен петитум и се е достигнало до даване ход на делото по същество?”, а също и въпроса: „Кумулативното обективно съединяване на втори недопустим иск към първоначално предявения също недопустим иск, довежда ли до липса на съответствие с минимален размер на адвокатския хонорар за всеки един от недопустимите искове?”, както и : „ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС приложимо ли е за Наредба №1/04г. в редакцията й от изм. и доп. ДВ бр.28/28.03.14г., след като се явява предхождащо измененията?”.
Въпросът за преценката на съда за фактическа и правна сложност на делото, която е определяща за произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, се решава за всеки конкретен случай, поради което съдебната практика не подлежи на уеднаквяване. В този смисъл конкретно поставените от частния жалбоподател първи два въпроса, биха имали принципно разрешение, доколкото се твърди, че предявените искове са два, но единствено този критерий не би могъл да бъде определящ за фактическата и правна сложност на делото. От друга страна, в случая съдилищата се приели, че са сезирани само с иск по чл.74 ТЗ, а заявлението в допълнителната искова молба за признаване за установено по реда на чл.71 ТЗ, че членственото правоотношение на ищцата не е прекратено, се основава на обстоятелства, изложени в исковата молба. Частният жалбоподател неточно поставя акцента върху осъществявана защита по недопустими искове, тъй като именно приетата от съдилищата липса на процесуална легитимация на ищцата е съображението и доводът за прекратяване на производството по делото.
Третият въпрос произтича от разрешението по т.3 на ТР № 6/12г. от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по отношение на размера, до който може да бъде намалено уговореното адвокатско възнаграждение. В частта за намаляването на адвокатските възнаграждения Наредба №1/04г. не е изменена след приемането на ТР № 6/12г., поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е възражението на ответницата по частната жалба за нейната недопустимост, тъй като пълномощното на адвоката не било подписана от двамата управители на дружеството, които осъществявали представителна власт само заедно. Пълномощникът на жалбаподателя разполага с редовно увредена представителна власт (лист 37 от първоинстанционното дело). Вторият управител на дружеството, освен представителят, който е подписал пълномощното, е ответницата по частната жалба, поради което изискването, поставено от същата, тя да учреди представителна власт, ще има за последица противоречие в интересите на страните.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 118/16.02.15г., постановено по ч.т.д.№ 32/15г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.