О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
София, 13.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 2460 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
С определение № 525 от 05.08.2013 г., постановено по настоящото дело, производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК. Тълкувателното решение е обявено на 06.11.2013 г. и съответно са отпаднали пречките по движението на делото, поради което същото следва да бъде възобновено.
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Л. В. С. чрез адв. Илияна Б. против определение на Софийски апелативен съд № 378 от 18.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3932/2012 г., с което е изменено определението от 28.11.2012 г. по същото дело, като съдът е осъдил Л. В. С. да заплати на В. Г. Г. сумата 500 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да се намали размера на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е допустима – подадена е в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт.
По съществото на поставения за разглеждане въпрос, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В разглеждания случай разноските се претендират за защитата на В. Г., осъществена от адв. М. Б., в производството по гр.д. № 3932/2012 г. по описа на САС, 8 състав. Същото е било образувано по въззивна жалба, депозирана от Л. С. срещу решение на СГС по гр.д. № 13386/2011 г., с което на основание чл. 119 КМЧП е признато и допуснато на територията на Република България изпълнение на решение на Върховен съд на О. – К., с което е одобрено съгласие между Л. В. С. и В. Г. Г. като родители на детето Е. Зар С. относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, правото на майката да премести детето в България и начина, по който ще се разреши въпроса за достъпа на бащата до детето в България. Въззивната жалба на Л. С. е преценена като недопустима и с определение от 28.11.2012 г. производството пред въззивната инстанция е било прекратено, без да е насрочвано открито съдебно заседание. Извършените от адв. М. Б. в защита на В. Г. процесуални действия са се изразили в изготвянето на отговор на въззивната жалба, в който е наведен довод за нейната недопустимост, развити са доводи в подкрепа на законосъобразността на решението на първата инстанция по чл. 119 КМЧП и е поискано присъждането на разноски.
С оглед конкретните обстоятелства по случая, Върховният касационен съд намира, че предмета на гр.д. № 3932/2012 г. по описа на САС, 8 състав не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. М. Б. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 ГПК (в редакцията, действала към момента на договарянето на адвокатското възнаграждение – 18.10.2012 г.), съгласно която за защитата по „други неоценяеми искове” се следва възнаграждение не по-малко от 150 лева.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.5 ГПК и с оглед тълкуването, дадено с т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., ОСГК и ОСТК, Върховният касационен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено в частта, с която Л. В. С. е осъден да заплати на В. Г. Г. разликата над сумата 150 лв. до сумата 500 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В останалата част определението следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ определение № 378 от 18.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3932/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която Л. В. С. е осъден да заплати на В. Г. Г. разликата над сумата 150 лв. до сумата 500 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 378 от 18.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3932/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, 8 състав в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: