О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
гр.София, 19.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 334/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. М. от [населено място] срещу разпореждането от 17.04.2012 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което е върната касационната му жалба вх.№ 115272 от 14.12.2011 год. срещу въззивното решение от 02.06.2011 год. по гр.дело № 65/2011 год. на същия съд, поради неизпълнение на указанията, дадени с определение от 08.02.2012 год.
Поддържа се, че указанията били надлежно изпълнени на 17.04.2012 год. в рамките на определения от апелативния съд 14-дневен срок.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 16.12.2011 год. апелативният съд е оставил касационната жалба без движение и е дал на жалбоподателя едноседмичен срок да представи квитанция за внесена държавна такса в размер на 30 лева, като е било указано в същия срок жалбата да бъде приподписана от адвокат с представено пълномощно, както и да се представи изложение на основанията по чл.280 ГПК.
Указанията на съда са били съобщени лично на жалбоподателя на 25.01.2012 год.
С молба вх.№ 1325/07.02.2012 год., изпратена по пощата на 01.02.2012 год., страната е поискала да й бъде удължен срока за изпълнение на указанията.
С определение от 08.02.2012 год. апелативният съд продължил срока за изпълнение на указанията съгласно чл.63 ГПК с 14 дни, считано от 01.02.2012 год.
Препис от определението е бил връчен на страната на 02.04.2012 год. /срвн., разписката на л.67 от настоящото дело/.
На 17.04.2012 год. жалбоподателят представил в апелативния съд изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, подписано от упълномощения от него на 11.04.2012 год. адвокат. На 17.04.2012 год. адвокатът приподписал и касационната жалба, а на 20.04.2012 год. жалбоподателят представил и вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 30 лева /л.83 от делото/.
На същата дата – 17.04.2012 год. апелативният съд постановил обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба /л.68 от настоящото дело/, като посочил, че не са били изпълнени указанията, дадени с разпореждането от 16.12.2011 год.
Разпореждането е законосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.2 ГПК „новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния”, а „продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния”. Това означава, че новият срок тече от изтичане на първоначалния срок и има същата продължителност.
Определението от 08.02.2012 год. е съобразено с разпоредбата на чл.63, ал.2 ГПК. Апелативният съд е взел предвид, че молбата за продължаване на срока е подадена своевременно /изпратена е по пощата на 01.02.2012 год./, но е получена в съда на 07.02.2012 год. и докладвана на другия ден – 08.02.2012 год., поради което е продължил срока за изпълнение указанията по разпореждането от 16.12.2011 год. с 14 дни, считано от деня, в който изтича първоначалния срок – 01.02.2012 год.
Следователно, новоопределеният срок е изтекъл на 15.02.2012 год., а не на 17.04.2012 год., както се поддържа в частната жалба. Неоснователно се твърди, че продълженият срок тече от деня на съобщаване на страната на определението на апелативния съд – 02.04.2012 год. Определението на съда по чл.63 ГПК не подлежи на обжалване, независимо от това дали молбата за продължаване на срока е била уважена или отхвърлена, а съгласно изричното разпореждане на чл.63, ал.2, предл.второ ГПК, продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния срок. Ето защо датата, на която страната е получила определението, с което е била уважена молбата й по чл.63 ГПК не е началният момент, от който тече продължения срок, тъй като този момент се определя от закона.
Обжалваното разпореждане е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл.63 ГПК/срвн., определение № 115 от 10.03.2009 год. по ч.гр.дело № 89/2009 год., І г.о., определение № 399 от 15.10.2010 год. по ч.гр.дело № 362/2010 год., ІІ г.о. и определение № 589 от 16.12.2011 год. по ч.гр.дело № 555/2011 год., ІІ г.о./.
В обобщение, частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея разпореждане за връщане на касационната жалба следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 17.04.2012 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, с което е върната касационна жалба вх.№ 115272 от 14.12.2011 год., подадена от В. С. М. срещу въззивното решение от 02.06.2011 год. по гр.дело № 65/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/