О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София 10. 09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 2164/2013
година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Д. А. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 161 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 324 от 2012 г. на Разградския окръжен съд, въззивен състав с което е оставено в сила решение № 61 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 506 от 2011 г. на Районен съд, [населено място] . В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Към касационната жалба е представено изложение. В него касатора се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като изцяло прави оплаквания за неправилност на решението. Представя съдебни решения.
Ответниците А. М. Х. и Г. Е. Х. са представили отговор в който изразяват становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение защото в представеното изложение не е формулиран материално правен или процесуално правен въпрос , който да е обусловил изводите по конкретното дело и по който въззивният съд де се е произнесъл в отклонение от създадената съдебна практика, или да е налице противоречива практика или пък касацията да се налага с оглед развитието на правото и за правилното прилагане на закона. Молят да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. А. Г. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Д. А. Г. е предявил срещу А. М. Х. и Г. Е. Х. иск за ревандикация на дворно място с площ от 3 500 кв.м. съставляващо УПИ … от кв.223 по плана на с. “Голяма вода” , община “С. “ , област “Р.” ведно с изградената в имота жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., стопанска сграда с площ от 50 кв.м. и жилищна сграда с площ от 62 кв.м. Въззивната инстанция е потвърдила първостепенното решение, с което е отхвърлен иска защото не е установено ищеца да е собственик на заявеното от него оригинерно основание- давностно владение. Всъщност подадената искова молба е нередовна, тъй като в нея не е субстанцирано спорното материално право , т.е. не е посочен правопроизводящият факт на спорното правоотношение- правото на собственост. В хода обаче на съдебното производство е станало ясно ,че ищеца претендира правото си на собственост на първично основание – давностно владение при условията на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността и съдът в решението си е отговорил на заявеното материално право. Отново в хода на производството М. А. Г. е посочил , че е получил имота от своята леля С. М. Х., но събраните доказателства не установяват той да е осъществявал фактическа власт върху него.
Ответниците са направили правопогасителното възражение за собственост на имота също на оригинерно основание, като не оспорват, че осъществяват фактическа власт върху него.
Съдилищата след като са обсъдили свидетелските показания и са ги съпоставили с представените писмени доказателства са стигнали до извода, че собственици на имота са ответниците, които са го придобили на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Те са станали собственици защото са завладяли имота през 1994 г. въз основа на писмен договор и от тогава осъществяват фактическа власт върху него с намерението за своене.
В диспозитива на първостепенното решение съдът е отразил и резултатите от направеното оспорване на писмени документи по реда на чл. 193, ал.1 ГПК , което не е било необходимо. Съгласно чл.194, ал.2 ГПК съдът се произнася с определение по истинността на документа и само когато го изпраща на прокуратурата може да се произнесе с решението. Освен това представените договор за наем и договор за продажба са частни документи и като такива няма обвързваща доказателствена сила за съда , поради което при оспорването им няма нужда от откриването на производство по чл.193 и чл.194 ГПК. Тези документи , ако са допустими са годни доказателствени средства и те се преценяват от съда по вътрешно убеждение. По тези въпроси обаче не налага допускането на касационно обжалване на решението, тъй като не са се отразили на спорното материално право от една страна, а от друга не представляват съществени процесуални нарушения, които да водят до нищожност или недопустимост на решението и които да налагат служебно внасяне на делото за разглеждане от касационната инстанция.
Решението не следва да се допуска до касационно обжалване защото в изложението не са представени въпроси, които да са в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК защото не се сочи произнасяне на въззивният съд, което да е в противоречие със задължителната практика на ВКС изразена в тълкувателните решения или в решенията на състави по чл.290 ГПК. Не се установява и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В случая касатора не сочи решения, в които да е налице противоречие по въпроса за придобиването на недвижим имот на оригинерно основание- давност. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението на основанията по чл.280 , ал.1 ГПК не се съдържат твърдения, че е налице подобна хипотеза
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, по който се налага уточняване на практиката, което в случая не се установи.
Съдът не присъжда разноски на ответниците, макар да са поискани, тъй като не е представен документ, който да установява, че са направили такива в касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 161 от 21.12.2012 г. по гр.д. № 324 от 2012 г. на Разградския окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: