4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
[населено място], 09.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №722 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу определение №2354/25.07.2012г. по ч. гр. д. №2329/12г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.11.2011г. по гр. д. №7013/2011г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на Софийски районен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора: 1. Може ли юрисконсултът на банката да я представлява с пълен обем на представителна власт или само относно правата, които са му дадени с пълномощно от двама представители на банката? 2.Може ли банка да се представлява само от едно лице? 3. Може ли упълномощеният от банката юрисконсулт, когато изрично е предвидено в пълномощното му с кои права може да преупълномощава трети лица, да преупълномощава трети лица с различни права от предвидените? 4. Налице ли е отговор на исковата молба и възражение за местна подсъдност, когато са подадени от лице без представителна власт? 5. Следва ли при направено възражение за местна подсъдност, ответникът да представи удостоверение за своето актуално състояние от Агенция по вписвания или съдът следва служебно да направи такава справка или е достатъчно да вземе предвид адреса, посочен в исковата молба? 6.Следва ли при направено възражение за местна подсъдност, при наличие на клон на търговеца, да се даде възможност за отговор на ищците по направеното възражение или да се остави исковата молба без движение, за да уточнят ищците имат ли отношения с клон на банката в [населено място]? 7. Може ли, след като делото веднъж е било прекратявано поради недопустимост на иска, съдът да се произнася втори път по този въпрос, без да има изменение на иска? Частните жалбоподатели поддържат,че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС на РБ, както и че са решавани противоречиво от съдилищата. Считат, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване, евентуално да бъде оставена без уважение
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Първите четири въпроса, поставени от жалбоподателите в изложението на касационните основания, касаят представителната власт на лицата, представляващи ответното дружество – банка и съответно редовността на извършените от тях процесуални действия. За да потвърди обжалваното определение на Пловдивски районен съд по 118 от ГПК, въззивният съд, макар и да не е изложил изрични доводи в тази насока, е приел, че отговорът на исковата молба и възражението за местна подсъдност са подадени редовно. Преценката на въззивния съд относно наличието на редовно възражение за неподсъдност на спора обаче не е обусловена от неправилно приложение на разпоредбата на чл.10 от Закона за кредитните институции, предвиждащ, че банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, нито е обоснована с доводите, че обемът на представителната власт на юрисконсулта на банката не е ограничен от даденото му пълномощно и че той може да преупълномощава адвокати с повече права от тези, които са му дадени. Изводът на съда за представителната власт на юрисконсулт К. И. и преупълномощения от него адвокат П. е резултат от извършената преценка на съдържанието на техните пълномощни, в рамките на решаващата правораздавателна дейност на съда, правилността на която е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане.
Доводите на частните жалбоподатели,че произнасянето на съда по нередовно възражение за неподсъдност на спора води до недопустимост на определението по чл.118 от ГПК, също са относими към правилността на обжалвания акт на въззивния съд, а не към неговата допустимост. Въззивният съд е бил валидно сезиран с подадена в срок частна жалба, поради което поставеното от него определение по чл.121 от ГПК е допустимо, независимо от допустимостта на определението на първоинстанционния съд по чл.118 от ГПК.
Въпросът дали въззивният съд може повторно да се произнася по допустимостта на иска, след като делото веднъж вече е било прекратявано, не е обуславящ изхода на спора, тъй като в мотивите си Пловдивски окръжен съд не е обсъждал допустимостта на предявения иск.
Въпросът за това дали съдът е следвало да даде възможност за отговор на ищците по направеното възражение за неподсъдност или да им даде възможност да уточнят исковата молба и да посочат имат ли отношения с клон на банката в [населено място], е поставен теоретично, но няма връзка нито с твърденията на ищците в исковата молба, които не са изложили доводи,че спорът е възникнал от техни преки отношения с клона на [фирма] в [населено място], нито с представените по делото доказателства, от които не се установява процесният договор за кредит да е сключен с банката, чрез банковия клон [населено място].
Наред с това частните жалбоподатели не са обосновали наличието на допълнителните предпоставки за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК. В частната жалба не е посочена практика на ВКС на РБ – решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК или определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, с които обжалваното определение да е в противоречие. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също не е налице, тъй като по делото няма данни, че разрешенията в обжалваното определение, са в противоречие с даденото разрешение на поставените като обуславящи въпроси в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
Не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частните жалбоподатели нито са посочили такива конкретни правни норми, нито са изложили доводи, за да обосноват допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2354/25.07.2012г. по ч. гр. д. №2329/12г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.