3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
[населено място],23.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1177 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Ж. К. срещу определение №116/16.02.2015г. по ч.в.т.д.№33/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №3839 от 03.10.2014г. за прекратяване на производството по т.д. №829/2014г. на Варненски окръжен съд.
Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е обуславящ за изхода на спора и по който няма трайно установена съдебна практика: Могат ли да бъдат предмет на съдебен контрол в искови производства по чл.71 и чл.74 от ТЗ, възраженията на съдружника за нередовност на връчването на изявлението на взискателя до дружеството по чл.517 ал.3 от ГПК, както и възраженията за липса на местна компетентност на съдебния изпълнител и за нищожност на действията на съдебния изпълнител по връчването на изявлението на взискателя. Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], моли същата да не бъде допускана до касационен контрол. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение №3839 от 03.10.2014г. по т.д. №829/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от К. Ж. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на същото дружество, проведено на 28.04.2014г. Въззивният съд е приел, че ищцата не е имала качеството на съдружник в дружеството към датата на провеждане на общото събрание, доколкото участието й като съдружник е било прекратено по реда на чл.517 ал.3 от ГПК. Приел е за установено,че с изявление на кредитора по изп.д.№20147320400004 на ЧСИ В. Ц. е било прекратено участието на ищцата в дружествата [фирма] и [фирма], като изявлението е връчено редовно на управителя на ответното дружество на 14.02.2014г., а към този момент липсват годни доказателства относно факта на плащане на задължението, предмет на образуваното изпълнително производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Въпросът относно възможността да бъдат предмет на съдебен контрол в искови производства по чл.71 и чл.74 от ТЗ, възраженията на съдружника за нередовност на връчването на изявлението на взискателя до дружеството по чл.517 ал.3 от ГПК, както и възраженията за липса на местна компетентност на съдебния изпълнител и за нищожност на действията на съдебния изпълнител по връчването на изявлението на взискателя е относим към спора, защото е свързан с преценката на допустимостта на предявения иск по чл.74 от ТЗ и по – специално с преценката на обстоятелствата дали и кога е било прекратено участието на ищцата като съдружник в ответното дружество. В случая обаче становището на въззивния съд по този въпрос не е обусловило извода за недопустимост на предявения иск по чл.74 от ТЗ. Този процесуален въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с доводите и правните аргументи на частната касационна жалбоподателка. При проверката на допустимостта на иска по чл.74 от ТЗ Варненски апелативен съд е изследвал предпоставките за прекратяването на членството на ищцата като съдружник по реда на чл.517 ал.3 от ГПК. При тези проверка съдът е стигнал до заключението, че предпоставките на фактическия състав по чл.517 ал.3 от ГПК са били налице доколкото задължението към кредитора не е било изплатено, а също и уведомлението е връчено редовно на търговското дружество. Този извод на съда е свързан с преценката на събраните по делото доказателства и съответно с правилността на обжалваното определение, а не с допустимостта на касационното обжалване. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт и подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски апелативен съд.
На ответника по частната касационна жалба не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото няма доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №116/16.02.2015г. по ч.в.т.д.№33/2015г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.