О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
[населено място], 21.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1894 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. А., чрез адв.Н.Д., против определение № 2643/29.07.2016г. по ч.гр.д. № 3381/2016г. на САС, ТО, 5 с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от частната жалбоподателка частна жалба срещу разпореждане № 33854/21.06.2016г. по гр.д. № 5910/20-16г. на СГС, I-16 за оставяне без движение на производството по последното дело.
В частната жалба се излагат оплаквания, че с атакуваното пред САС разпореждане СГС е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от държавна такса на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Съдебният акт постановен по молба за освобождаване от държавна такса подлежи на самостоятелно обжалване и този въпрос не следва да се поставя едва в производство по обжалване на евентуално определение за прекратяване на първоинстанционното производство при невнасяне на указаната от съда държавна такса по иска. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Частната жалбоподателка е предявила по гр.д. № 5910/2016г. на СГС, I-16 състав иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди причинени виновно от водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество в резултат на ПТП на 23.05.2013г. Посочила е в исковата молба, че не дължи заплащане на държавна такса, тъй като са налице основанията по чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Към исковата молба е приложена влязла в сила присъда № 584/14.10.2014г. по НОХД № 591/2014г. на РС-Силистра, с която М. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.1 , б.“а“ НК вр. чл.342, ал.1 НК. Съставът на престъплението, за извършване на което е бил осъден делинквентът, включва нарушаването от водача при управление на МПС на правилата за движение по пътищата като по непредпазливост същият е причинил значителни имуществени вреди, но не и претендираните от частната жалбоподателка по исковата молба – неимуществени вреди.
С разпореждане от 21.06.2016 г. СГС е оставил без движение производството по делото като е дал указания на частната жалбоподателка да представи доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 4000лв.
С частна жалба вх. № 94357/11.07.2016г. Д. А. е обжалвала разпореждане от 21.06.2016г.
ВКС прави следните правни изводи:
Обжалваното пред САС разпореждане на СГС е постановено на осн. чл.129, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.128, т.2 ГПК. Същото не представлява определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на първоинстанционното производство, нито представлява случай, изрично предвиден от закона на определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Следователно не е налице приложното поле на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК и подадената срещу разпореждането на СГС частна жалба подлежи на връщане като недопустима.
Посоченият съдебен акт няма характер на определение по чл.83, ал.2 ГПК. Не се касае до хипотеза на молба от ищцата за освобождаване от внасяне на държавна такса по преценката на съда въз основа на посочените в закона обстоятелства. В изброените по чл.83, ал.1 ГПК случаи ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съда след извършване на преценка дали са се осъществили конкретни факти. Самата частна жалбоподателка поддържа в исковата си молба, че е налице основание да не заплаща държавна такса, тъй като счита за осъществена хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК и не формулира искане към съда да я освободи от заплащане на държавна такса. Дали съдът е приложил правилно нормата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК подлежи на проверка при евентуална частна жалба срещу определение за прекратяване на производството поради невнасяне на указана от съда държавна такса.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2643/29.07.2016г. по ч.гр.д. № 3381/2016г. на САС, ТО, 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: