О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
гр. София, 20.07.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 761 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „“, [населено място], чрез процесуалния представител адв.И. Ш., срещу решение № 1999/26.10.2016г. по в.т.д. № 2655/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение № 418/25.02.2016г. по т.д. № 6319/2013г. на Софийски градски съд, VI-20 с-в за отхвърляне исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на касатора против Пенсионно-осигурителна компания [фирма] за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща втора вноска, дължима по договор за осъществяване на рекламни действия от 25.04.2012г. и 16 201,37лв. , представляваща лихва за забава за периода 05.06.2012г.-17.10.2013г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията Пенсионно-осигурителна компания [фирма] в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор от 25.04.2012г., с който касаторът се е задължил да извърши конкретни рекламни действия за срока на действие на договора, а ответникът – да заплати сумата от 300 000лв. на две равни вноски. За безспорно е било намерено заплащането на първата вноска и получаването от касатора на 21.06.2012г. на изявление от страна на дружеството че едностранно прекратява договора, считано след изтичане на седем дни от връчване на уведомлението. САС е приел, че независимо как ще се квалифицира сключеният договор – за спонсорство или за реклама, и в двата случая се касае до ненаименован договор, регламентацията на който се подчинява на общите правила на ЗЗД / чл.1-чл.182 ЗЗД/. От значение за разрешаване на спора съдът е преценил конкретното съдържание на договора, а именно, че изрично са били изборени действията, които следва да извърши касаторът по популеризиране на наименованието на възложителя в рамките на участия на националния мъжки отбор по волейбол в спортни прояви за срока на действие на договора. Съответно ответникът е поел задължение да заплати обща сума в размер на 300 000 лв. на две вноски. САС е заключил, че се касае до двустранен възмезден договор и е налице връзка на зависимост на задължението за заплащане на възнаграждение от изпълнението на насрещното задължение за извършване на рекламни дейности. Според апелативният съд заплащането на дължимото възнаграждение по волята на страните е отнесено към целия срок на договора и само косвено към провежданите през него отделни спортни мероприятия, доколкото не всички от тях са инвидуализирани. Разделянето на плащането на две вноски въззивната инстанция е свързала съответно с първата половина на срока на действие на договора и с втората половина. Прекратяването на договора от страна на ответника е преценено от САС като реализиране на предвидено в самия договор право. Изрично съдът е отбелязъл, че не се касае до разваляне на договора, а до прекратяване, т.е. преустановяване занапред на договорната връзка, поради което и не е изследвал дали и в какъв обем касаторът е изпълнявал задълженията си. Поради действието на прекратяването е приел, че отпада задължението на ответника да извърши второ плащане, което се отнася до втората половина на срока на действие на договора. Като краен резултат САС е счел исковете за неоснователни и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Съобразно посочените по-горе задължителни указания настоящият състав на ВКС намира, че изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на касатора съдържа в първата си част /относно характера на сключения договор – за реклама или за спонсорство/ оплаквания за неправилност на въззивния акт по същество : нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които не могат да се отнесат към правомощията на касационната инстанция във фазата по селекция на касационната жалба. Всички доводи във връзка с тълкуването на процесния договор касаят обсъждане на факти и отнасянето им към правилото на чл.20 ЗЗД. Касторът не формулира нито един правен въпрос в тази връзка, а посочването на практика на ВКС, на която твръди, че въззивното решение противоречи, не може да замести дължимото по чл.280, ал.1 ГПК съдържание на изложението.
Единствено при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя конкретни правни въпроси: 1/ Допустимо ли е една страна да се освободи от договорното си задължение да плати част от договореното възнаграждение като упражни правото си на прекратяване на договора при невиновно поведение на насрещната страна?; 2/ Как в тази хипотеза се преценява приоритетното приложение на две норми – чл.9 ЗЗД относно договорната свобода във връзка с договорна клауза, даваща право на едностранно прекратяване на договора и чл.20а ЗЗД относно обвързаността на задължението за изпълнение на договора, равнозначна на обвързаността по закон ?; 3/ Допустимо ли е да се признае правото на страната едностранно да прекрати договора при наличие на неизпълнено задължение от нейна страна и невиновно поведение на насрещната страна?; 4/ При договор за спонсорство, предсрочното прекратяване на договора от страна на спонсора, освобождава ли същия от задължението да плати уговорената сума с настъпил падеж при невиновно поведение на спонсорираното лице?
Настоящият състав намира че и четирите въпроса се поставят с оглед на общ проблем, а именно допустимо ли е едностранно прекратяване на договорна връзка, ако такова право е предвидено по договор и прекратяващият е неизправна страна, а съконтрахентът е изправен. ВКС счита, че тези въпроси не отговарят на изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешенията, които въззивният съд е дал не почиват на констатация, че касаторът е изправна страна по процесния договор, а ответникът – не е изпълнил насрещно задължение. Изрично САС е приел, че само в хипотезата на разваляне на договора по чл.87 ЗЗД неизпълнението е от значение. В конкретния случай апелативният съд е приел, че прекратяването е предвидено по договора и ответникът е реализирал правата си в тази връзка. Отделно от това не е дадено и селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по приложението на чл.9 и чл.20а ЗЗД е създадена задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, като касаторът не обосновава и необходимост от такава.
С решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 495/25.06.10 г. по гр.д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 482/13.12.2011 г. по гр.д. № 486/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 на ВКС, II т.о., се дава разрешение, че разпоредбата на чл.9 ЗЗД прогласява принципа на свободата на договарянето, според който се допуска страните сами да определят съдържанието на своите правни волеизявления като имат за ограничителни критерии единствено повелителните норми на закона и добрите нрави.
С решение № 42/11.05.2015г. по т.д. № 1357/2013г. по т.д. № 1357/2013г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че на осн. чл.20а, ал.2 ЗЗД прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора.
Направените в обжалваното решение правни изводи на съда не са в противоречие с така цитираната задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
В полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 6120лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1999/26.10.2016г. по в.т.д. № 2655/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „“, [населено място] да заплати на Пенсионно-осигурителна компания [фирма] сумата от 6120 лв., представляваща сторените от последното разноски пред касационна инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: