О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
гр.София, 06.08.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 236/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. Н. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 710 от 09.02.2012 год. срещу въззивното решение от 05.12.2011 год. по гр.дело № 259/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което са потвърдени решението от 18.02.2008 год. и допълнителното решение от 23.02.2009 год. по гр.дело № 1071/2007 год. на Дупнишкия районен съд. С първоинстанционните решения е отхвърлен иска на Й. Г. С., Й. Г. Е., В. Г. Н. и Д. Г. С. срещу И. Г. С. за делба на: а/дворно място, съставляващо УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място] дол, с площ * кв.м.; б/дворно място, съставляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място] дол от * кв.м. и в/масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ * кв.м., паянтова сграда, долепена калканно до масивната с площ * кв.м. и масивен гараж на уличната регулационна линия с площ * кв.м., построени в парцел * в кв.* по плана на [населено място] дол и са отхвърлени: а/претенцията по чл.30 З.. срещу И. Г. С. за възстановяване на запазена част в размер на * идеални части от наследството, останало от Г. С. С., починал на 29.11.1999 год., чрез намаляване на даренията, извършени с нотариални актове № *, т.*, нот.дело № */* год. и № *, т.*, нот.дело № */* год. по отношение на парцел * в кв.* по плана на [населено място] дол; б/възражението за възстановяване на запазена част от наследството по чл.30 З.. срещу И. Г. С. чрез намаляване с по * идеални части на завещателно разпореждане от 02.06.1998 год., извършено от Г. С. С. в полза на И. Г. С., на масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ * кв.м., калканно долепена до нея паянтова сграда от * кв.м. и масивен гараж на уличната регулационна линия с площ * кв.м. в парцел * в кв.* по плана на [населено място] дол; в/ претенцията по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ срещу И. Г. С. за заплащане обезщетение срещу ползване на УПИ * в кв.*, допуснат до делба; г/ претенцията по чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД срещу И. Г. С. за обявяване за нищожни даренията по нотариални актове № *, т.*, нот.дело № */* год. и № *, т.*, нот.дело № */* год. по отношение на парцел * в кв.* по плана на [населено място] дол, с площ * кв.м.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС, с позоваване на решение № 80 от 25.06.1965 год. по гр.дело № 58/1965 год. на ОСГК на Върховния съд. Според касаторите, въззивният съд на практика възприел тезата, че независимо дали са придобити на основание валидно извършени сделки за дарение /за което съдът се произнесъл безусловно/, имотите били придобити и на основание давностно владение от надарените, в резултат на което отхвърлил иска за възстановяване на запазената част, защото не била налице съсобственост върху делбените имоти, а оттам липсвал предмет на делбеното производство.
Ответникът по касация И. Г. С. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Окръжният съд е достигнал до извода, че между страните не е налице съсобственост досежно УПИ * в кв.* по плана на [населено място] дол, като най-напред е намерил за неоснователно възражението за нищожност на договора за дарение от 17.02.1969 год., предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № 159/1969 год., с който Г. С. С. е прехвърлил на сина си И. Г. С. * идеална част от дворно място, съставляващо парцел * в кв.* по плана на града от 1963 год., целият с площ * кв.м. Посочено е, че в нотариалния акт има отбелязване за наличие на декларация от съпругата на дарителя. На следващо място, въззивният съд е приел, че е неоснователна претенцията на ищците за намаляване на накърнените им със завещанието от 21.04.1998 год. запазени части. Посочено е, че извършеното на тази дата от Г. С. С. в полза на И. Г. С. завещание, имащо характер на завет, с предмет онази част от имот пл.№ *, състояща се от * кв.м., е нищожно, тъй като към момента на откриване на наследството, завещателят не е бил собственик на визираната в същото част от имота. Според въззивния съд, „…към момента на смъртта на наследодателя на страните, както и към настоящия момент, този имот е принадлежал и принадлежи на ответника И. С., като придобил го по силата на упражнявано непрекъснато владение на същия с явно демонстрирано намерение за своенето му, установено през 1970 г., т.е. скоро, след извършването на дарението”. От тези съображения на въззивния съд и от непосредствено следващите ги мотиви, отнасящи се до фактическата власт, упражнявана от И. Г. С. спрямо неговия баща и по отношение на останалите страни по делото, не би могло да се приеме, че целия УПИ * в кв.* е бил придобит едновременно на две основания – дарение и давностно владение от надарения, както се твърди в изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В. съд не е обосновал подобна теза, което е видно и от онази част от мотивите на решението, отнасящи се до УПИ * в кв.*. Посочено е, че съображенията за недоказаност на тезата за нищожност на договора за дарение, изложени по отношение подарения на И. Г. С. имот важат и тук, доколкото в нотариалния акт е налице същото отразяване – за декларация от името на съпругата на прехвърлителя. Неслучайно, по отношение на този имот въззивният съд не е препратил към мотивите си, отнасящи се до придобиването по давност на част от имот пл.№ * с площ * кв.м., предмет на завещанието в полза на И. Г. С. от 21.04.1998 год. В същото време, съдът е посочил, че в пълна степен важат и съображенията относно неоснователността на искането за възстановяване на запазена част, накърнена с договора за дарение, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. Препратката касае извода, че твърдението за накърняване на запазената част е необосновано, което според въззивния съд следва от съпоставянето на имущественото изражение на запазената част на всеки, със стойността на извършеното дарение.
В обобщение, липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 80 от 25.06.1965 год. по гр.дело № 58/1965 год. на ОСГК на Върховния съд, според което при иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазена част, надареният не може да се позовава, че е придобил собствеността по давност, тъй като е недопустимо да се придобие правото на собственост на друго основание, след като вече е било придобито.
Предвид отсъствието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.12.2011 год. по гр.дело № 259/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, по жалба вх.№ 710 от 09.02.2012 год. на В. Г. Н. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/