О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 445
гр. София, 09.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 882 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 08.10.2015 година по гр. дело № 508/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІІ „А” въззивен състав.
Ответникът – С. Б. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № ІІ 63 – 165 от 24.10.2014 г. по гр. дело № 28907/2014 г. на Софийски районен съд, 63 състав, с което са уважени предявените от С. Б. И. против настоящия касатор искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 1131.44 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповед № 00000095/16.04.2014 г., издадена от управителя на [фирма], [населено място] по чл. 188, т. 3 КТ за уволнение на ищеца от длъжността „сервитьор” е незаконосъобразна. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения за изпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на заповедта по чл. 188, т. 3 КТ, като в тази връзка е обосновано от решаващия състав и съображението, че не трябва да бъде изследвана законосъобразността на наложените наказания по чл. 188, т. 2 КТ, обективирани в заповед № 5/04.03.2014 г., заповед № 6/19.03.2014 г. и заповед № 7/19.03.2014 г., предвид обстоятелството, че мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение не препращат към тях относно извършените нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е констатирал, че ирелевантно е обстоятелството за изпълнение разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на посочените заповеди / заповед № 5/04.03.2014 г., заповед № 6/19.03.2014 г. и заповед № 7/19.03.2014 г./. Други решаващи мотиви на СГС са развити във връзка с приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, като съдебният състав счита, че процесната заповед за уволнение не е съставена съобразно с изискванията, установени в разпоредбата, предвид бланкетното посочване в нея на разпоредба от КТ и на текста – „дисциплинарно уволнение във връзка със системно нарушаване на трудовата дисциплина и Правилника за вътрешния трудов ред”, без да са индивидуализирани конкретните нарушения на трудовата дисциплина, момента на тяхното извършване и обстоятелствата, от които се установява, че с поведението си служителят е извършвал системно съответните противоправни деяния. СГС е констатирал още, че работодателят не е отразил основанията за квалифициране на нарушенията, като системни и момента на тяхното извършване с оглед преценка на критериите по чл. 189 КТ. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и безсрочния характер на трудовия договор са обусловили решението на въззивния съд за уважаване на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а потвърждаването на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е обосновано с липсата на съответен довод във въззивната жалба.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: „Допустимо ли е изготвяне на съдебно решение като част от съдебен протокол за проведено съдебно заседание, без изрично посочване на наименованието на съдебния акт – решение, дата и място на неговото постановяване, номер на делото, по което се постановява, адрес на страните.”; „ Допустимо ли е в частта от решението указваща пред кой съд подлежи на обжалване и в какъв срок да фигурира записа „препис от съдебния протокол с решението”. Изложено е становището, че изводът на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на съдебното решение, което според СГС „съдържало в пълнота установените от законодателя реквизити” противоречал на решение по гр. дело № 1209/2010 г. на състав на ВКС, І г.о. За това касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият от цитираните въпроси произтича от становище на касатора, че първоинстанционното решение не притежава съдържанието, регламентирано в чл. 236 ГПК и по – конкретно наименованието на съдебния акт – решение, дата и място на неговото постановяване, номер на делото, по което се постановява, адрес на страните. Така формулиран въпросът не е съобразен с процесуалните действия на СРС с осъществяването, на които е реализирано постановяването на решението му. Необосновани са твърденията на касатора, че липсва дата и място на постановяване на съдебния акт, номер на делото. Съдържанието на решението е изложено в протокола от 24.10.2014 г., в който е посочен съда, имената на съдията и секретаря, номера на делото, по което се постановява решението, имената на ищеца и наименованието на ответното дружество. Решението съдържа мотиви, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК и диспозитиви по всеки от предявените искове, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, както и диспозитив относно разноските, включително указание по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК. Като обективиращо посочените елементи на съдебния акт, първоинстанционното решение е преценено от СГС въз основа на изискванията за спазване на форма на съдебния акт и съобразно правните разрешения, приети в касационното решение, на което се позовава жалбоподателя – решение по гр. дело № 1209/2010 г. на състав на ВКС, І г.о., а именно че е постановено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК и има изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание. Липсата на адреси на страните в диспозитивите на решението на СРС и направената от СГС преценка за липсата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е в противоречие с разрешенията в цитираното касационно решение, тъй като ВКС се е произнесъл по правен въпрос, който не е възникнал в производството пред СГС, поради което и въззивният съд не е формирал правни разрешения по него, а именно по въпроса за „валидността и допустимостта на постановения от въззивния съд съдебен акт, предвид произнасянето с решение по съществото на спора, без преди това да е отменено първоинстанционното решение, с което е постановен различен резултат; отхвърлянето на отрицателен установителен иск, без да е индивидуализиран и очертан неговият предмет и отмяната по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ на нотариален акт, с който е сключена следната”. От друга страна липсата на адреси на страните в диспозитивите на решението на СРС не засяга валидността, допустимостта и правилността на съдебния акт, тъй като е от категорията пропуски, които се коригират по реда на чл. 247 ГПК. Непосочването на наименование на съдебния акт при положение, че изрично в диспозитива СРС е отразил вида на съдебното постановление с израза „РЕШИ” не съставлява нарушение, засягащо валидността или допустимостта на съдебния акт, включително правилността му. СГС се е произнесъл по допустимостта на първоинстанционното решение в хипотезата на постановяване на съдебен акт в открито съдебно заседание и е приел, че процедирането на СРС по този начин не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обективирани в разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 ГПК. Тази хипотеза, по която СГС е формирал своите разрешения не съвпада с въпроса, на който е даден отговор в касационното решение, като липсата на идентичност на правните въпроси във въззивното решение и касационното решение обуславя и липсата на противоречие в изводите, формиращи тълкувателната част на съпоставяните съдебни актове. В този случай не е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за последица недопускането на съдебен контрол по отношение на въззивното решение.
Втория от цитираните въпроси, произтича от хипотеза, по която съставът на ВКС, постановил решението, на което се позовава жалбоподателя не се е произнесъл. По този конкретен въпрос липсва произнасяне и на СГС, който е приел общо, че СРС е спазил изискуемата форма за постановяване на решението си, без да обсъжда дали в първоинстанционното решение в частта по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК е допустимо да фигурира записа – „препис от съдебния протокол с решението”. Въпросът е поставен с оглед становище на страната, че с така направения запис в първоинстанционното решение СРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което СГС не е приел, като нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК и така направения извод на въззивната инстанция е разрешение, противоречащо на представеното касационно решение. Въпроси, произтичащи от становища на страните, какъвто е цитирания втори по реда на изложението въпрос не формират общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание е достатъчна предпоставка за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл са и разясненията в посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС, т. 1 /. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което трябва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2015 г. по гр. дело № 508/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „А” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: