О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
гр.София, 19.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 328/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Р. А., особен представител в процеса на К. И. В., срещу определението на Кюстендилския окръжен съд от 15.05.2012 год. по в.ч.гр.дело № 261/2012 год., с което е оставена без разглеждане въззивната частна жалба срещу определението от 29.02.2012 год. по гр.дело № 1817/2011 год. на Дупнишкия районен съд, с което не е приет за разглеждане предявения срещу С. И. С. и И. С. К. насрещен иск за прогласяване нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год.
Преди да се произнесе по основателността на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Производството по гр.дело № 1817/2011 год. на Дупнишкия районен съд е образувано по искова молба на С. И. С. срещу К. И. В. за делба на недвижими имоти.
На основание чл.47, ал.6 ГПК районният съд е назначил адв.Р. А. за процесуален представител на ответницата.
С отговора на исковата молба, адв.А. е предявила от името на представляваната от нея ответница насрещен иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.576 и чл.579, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на договора, сключен с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
С определение от 29.02.2012 год. районният съд е отказал да приеме за разглеждане насрещния иск по съображения, че адв.А. не разполага с представителна власт да предявява такъв иск от името на ответницата, тъй като не е упълномощена от нея, а е била назначена от съда в изпълнение разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК за особен представител на страната.
В. съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението, като е приел, че след като с нормата на чл.211 ГПК е предоставено изключително правомощие на решаващия съд да прецени дали съвместното разглеждане на насрещната искова молба ще затрудни развитието на процеса, тази суверенна преценка за ефективност не подлежи на инстанционен контрол. Посочено е, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, законът не предвижда изрично обжалване на такива определения, а и в случая било възможно предметът на насрещния иск да бъде въведен чрез други способи за защита, като напр., правоизключващи възражения.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба вх.№ 2936 от 29.05.2012 год. за допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за основателна поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че насрещният иск е процесуално недопустим, тъй като бил предявен от представител без представителна власт.
В. съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.211, ал.2, предл.второ ГПК, която в случая не намира приложение, защото не е налице предвидената в нея хипотеза. Съгласно чл.130 ГПК, когато констатира, че искът е недопустим, съдът връща исковата молба, а против връщането може да се подаде частна жалба. Тази възможност се отнася и за настоящия казус, доколкото съгласно чл.211, ал.2, предл.второ ГПК се признава дискреция на съда да постановява отделяне на насрещния иск в самостоятелно производство, но когато прецени, че съвместното му разглеждане с първоначалния иск ще бъде значително затруднено. В случая, отказът на първоинстанционния съд не е в резултат от извършена преценка по смисъла на чл.211, ал.2, предл.второ ГПК, нито е било постановено отделяне на иска и образуването му в отделно дело. Определението от 29.02.2012 год. има за последица прекратяване на производството по намерения за недопустим насрещен иск, поради което прегражда възможността за защита по делото, по което този иск е бил предявен. Ето защо, определението на първата инстанция попада в категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения и може да бъде обжалвано съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
В. съд неправилно се е позовал и на определение № 935 от 30.12.2010 год. по ч.т.дело № 1029/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, ТК и определение № 392 от 18.10.2010 год. по ч.т.дело № 287/2010 год. на І т.о. на ВКС, ТК. С първото от тях е потвърдено определение на въззивен съд за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение на първата инстанция за отделяне в самостоятелно производство и изпращане по подсъдност на друг съд предявения насрещен иск. Прието е,че в случая първоинстанционният съд е разделил обективно съединените по реда на чл.211, ал.1 ГПК искове, но не е прекратил производството по насрещния иск, а е разпоредил самостоятелното му разглеждане, изпращайки делото на компетентния съд, което няма преграждащ развитието на този насрещен иск ефект по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Очевидна е разликата с процесната хипотеза и разрешението в цитирания акт на ВКС, ТК не се отнася за него.
В определение № 392 от 18.10.2010 год. по ч.т.дело № 287/2010 год. на ВКС, І т.о. пък е разгледана хипотеза на отказ да бъде приет за съвместно разглеждане с допълнителен частичен иск, предявен от ищеца по първоначалния иск, поради което и този акт не е относим към процесния случай.
В обобщение, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за разглеждане на частната жалба срещу определението на първата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението от 15.05.2012 год. по в.ч.гр.дело № 261/2012 год. на Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частна жалба вх.№ 5084 от 21.03.2012 год. срещу определението от 29.02.2012 год. по гр.дело № 1817/2011 год. на Дупнишкия районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/