О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София 13.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1673 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от П. Я. П. от[населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно решение № 746 от 8.06.2010г. по в.гр.д.№275 по описа за 2010г. на В. окръжен съд/допълнено с определение №2397 от 28.07.2020г./,с което е частично отменено решение от 16.11.2009г.по гр.д.№ 8610/2008г.на В. районен съд,в частта,в която П. на Р. е осъдена да заплати на П. Я. П. обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, причинени му от привличането му като обвиняем,повдигането и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.302 т.1 и т.2, във вр.с чл.301 ал.1 от НК,по което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 834/08г.на ВОС за сумата от 10 540лв., представляваща разлика над присъдените 10 000лв.до общо претендира-ните 20 540лв.и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен този иска, а в останалата част е оставено в сила решение от 16.11.2009г. по гр.д. № 8610/2008г.на ВРС,с което е П. на Р. е осъдена да заплати на П. Я. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 485лв.,платени адвокатски възнаграждения по н.о.х.д.№ 834/08г.на ВОС,сл.д.№51 ид.998 на Д. и неимуществени вреди в размер на 10 000лв.,ведно със законната лихва,считано от 11.07.2008г.на основа-ние чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.и в частта,в която са отхвърлени исковете за присъждане на законна лихва върху присъдените безщетения за имуществени вреди.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК – т.1,2 и т.3 без да се поставя конкретен въпрос,във връзка с които да е възможно да се извърши пре-ценка дали въззивния съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт.Тъй като те се свеждат до това,че въззивният съд не е съобразил дадената в медиите публичност на случая,представено решение на Т.,установяващо трайна инвалидизация на пострадалия,както и продължилото 75 дни задържане под стража при нечовешки условия и особената чувствителност и ранимост на ищеца пред вид тежкото му здравословно състояние, настоящият съдебен състав намира,че независимо,че не е изрично формулиран въпрос,такъв може да бъде изведен и той е свързан с размера на присъденото от съда обезще-тение за неимуществени вреди.Позовава се на ППВС №4/88г.на Пленума на ВС и на общо шест решения на ВКС без задължителен характер.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че в пряка причинна връзка от незаконосъобразно привличане на ищеца като обвиняем, повдигането и поддържане в продължение на десет години на обвинение срещу него за извършено престъпление по чл.302 т.1 и т.2, във вр.с чл.301 ал.1 от НК/по което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 834/08г. на ВОС/-на ищеца са причинени неимуществени вреди,изразяващи се в обостряне на наличните заболявания,поява на нови,включително лечение в психиатрично заведение,преживени болки,страдания,тревоги, безпокойс-тво, във връзка с уронения личен авторитет,достойнство и престиж в обществото и пред близките, престоя в ареста и публикациите в пресата. Преценил е,че те следва да бъдат обезщетени със сумата от 10 000лв. При определяне на размера е взел пред вид установените факти по делото, включително и продължителността и интензитета на претърпените вреди, факта,че пострадалия търпи последиците от заболяванията и понастоящем.
Изложените доводи от касатора – в представеното изложение-свързани с това,че въззивният съд не е съобразил при преценката си част от установените по делото обстоятелства- са доводи за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт, които могат да бъдат разглеждани само и едва след като съдът допусне касационно обжалване,а в случая предпоставките за това не са налице.Т. е така, защото касаторът не е поставил конкретен материално правен или процесуално-правен въпрос,по отношение на който да бъде извършена преценка,както за наличие на общо,така и на някое от специалните основания за допустимост на подадената какационна жалба/т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/.
По изведения от съда въпрос за размера на присъденото обезщетение касационно обжалване не следва да се допуска.Въпросите за подлежащите на обезщетение вреди,критериите по които се определя обезщетението, неговите цели и съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД са подробно изяснени,както в ППВС №4/68г.-раздел ІІ и ППВС №4/1961г.-раздел ІІІ,така и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,като по тях в практиката няма противоречие.Следва да се има пред вид,че всеки случай е различен,тъй като съдържа конкретни особености, факти и обстоятелства,които следва да се съобразяват при решаване на въпроса за дължимото обезщетение.В тази връзка- решенията на които се позовава касатора не могат да обосноват противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,съобразно даденото тълкуване в т.3 на ТР №1/19.02.2010г.на ВКС,тъй като разгледаните в тях случаи не са идентични с настоящия.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 746 от 8.06.2010г. по в.гр.д.№275 по описа за 2010г. на В. окръжен съд /допълнено с определение №2397 от 28.07.2020г./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.