О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София 10. 09. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 871/2012 година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
К. А. Н. е подал касационна жалба срещу решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 490 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 20.04.2011 г. по гр.д. № 3031 от 2010 г. по описа на Дупнишкия районен съд. В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила, като основно се твърди , че производството за обявяване нищожността на делба, извършена със съдебна спогодба е проведено без наличието на правен интерес у съделителя и ищец Ц. К. поради което и решението е недопустимо.
Към касационната жалба е представено изложение в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по сходен казус е постановено решение с различен правен резултат. Поставеният въпрос е съществува ли правен интерес от провеждането на отрицателният установителен иск за обявяване нищожност на съдебната спогодба, с която е извършена делба на имот, което решение няма да намери отражение в правната сфера на ищеца. Представени са съдебни решения.
Подадена е касационна жалба и от Ж. А. М. чрез процесуалния й представител Б. Ю., в която се подържа неправилност на решението, изразяваща се в нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила- отменителните основания посочени в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение съдържащо следните въпроси: приложима ли е разпоредбата на чл.22, ал.3 СК в случая на неучаствал съпруг при постигане на съдебна спогодба в делбеното производство, който въпрос според жалбоподателката е в хипотезата на чл.288, ал.1, т.3 ГПК; Вторият въпрос, който е в приложното поле на чл.288, ал.1, т.1 ГПК е приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС в случаите когато съсобствеността е възникнала по силата на наследствено правоприемство . Зададен е и въпроса дали е необходимо съгласието от съпруг, когато другият съпруг се разпорежда само с наследствената част от общ имот при наличието на СИО върху другата идеална част. Последният въпрос е относно статута на терена като обща част когато върху него са изградени сгради, които са индивидуална собственост, а други са в режим на собственост.
Освен това в изложението отново се навеждат въпроси касаещи материалната неправилност на решението и неговата необоснованост.
Ответниците Ц. Д. К. и С. К. Соколова са депозирали становище за недопускане на касационна проверка на въззивното решение по двете касационни жалби.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационните жалби на К. А. Н. и Ж. А. М. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280 , ал.1 ГПК по поставените въпроси.
Делото е образувано по искова молба, предявена от К. А. Н., Ц. Д. К. и С. К. Соколова пред Районен съд гр. “С.” , с която са предявени отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на съдебната спогодба, одобрена на 13.03.1988 г. по гр.д. № 1389 по описа за 1987 г. на РС “С. Д.” и за делба на дворното място, съставляващо УПИ … в кв. 65 по плана на с. “С.” с площ от 465 кв.м. , ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, две мазета, кухня, плевня и навес и лятна кухня.
Въззивният съд е уважил установителният иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба, одобрена на 13.03.1988 г. по гр.д. № 1389 по описа за 1987 г. на РС “С. Д.” защото е приел ,че е налице хипотезата на чл.75, ал.2 от Закона за наследството , а именно неучастие на съделител Ц. Д. К., съпруга на К. А. К., поч. през 2007 г. , тъй като ? идеална част от деленият имот е бил в режим на СИО между Ц. и К. К. защото е придобит по време на брака по договор за покупко- продажба с н.а. № 24, т.01, н.д. № 64 от 1983 г. Посочено е че брака на наследодателя А. К. Н. и Р. Б. Н. е прекратен поради смъртта на съпруга при действието на СК, ред. от 1968 г. като е съобразена разпоредбата на чл.14, ал.7 СК/отм./. Във въззивното решение е разгледан и въпроса за приложението на чл.22, ал.3 СК/отм./ и е посочено ,че при делбата се прилага специалният ред на чл.75, ал.2 СК и за имотите, които са съсобствени при условията на СИО. Иска за установяване недействителността на съдебната спогодба винаги е предявен при наличието на правен интерес от съделителя неучаствал в делбата.
Освен това е допуснал делба на имота при законните квоти, които са ? за Ж. М. и ? идеални части за наследниците на К. К.. Изложени са съображения за приложимостта на чл.69 ЗС когато съсобствеността е възникнала по силата на наследяване и чл.79, ал.1 ЗС относно анимуса и корпуса при придобиването на идеална част от сънаследствен имот . Във въззивното решение са изложени аргументи съответни на трайната съдебна практика и по останалите зададени въпроси поради което и по тях не се налага допускане на касационно обжалване. Освен това правилно е прието, че дворното място е в режим на съсобственост, а не е обща част по смисъла на чл.37 и сл. ЗС, тъй като изградените върху него сгради също са съсобствени на страните по делото и нито една от тях не се притежава самостоятелно от някои от съделителите.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които да са в предметното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и които да са свързани с някоя от хипотезите на текста поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 490 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: