2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 10.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1151 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. срещу решение № 2166/10.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2624/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 2468/14.04.2015 г. по гр. дело № 17408/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е постановено осъждане на Р. Г. П. да плати на жалбоподателя сумата 78 500 E. на основание чл. 59 от ЗЗД, законната лихва върху нея от 19.12.2013 г. до цялостното ? изплащане и разноски по делото; като въззивният съд е постановил и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, като такъв с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правен въпрос: може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника). Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като излага съображения, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата Р. Г. П. в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да обезсили първоинстанционно решение и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че СГС се е произнесъл по непредявен от касатора иск по чл. 59 от ЗЗД и не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. За да възприеме последната правна квалификация на предявената по делото парична искова претенция – като произтичаща от договор за заем между страните, апелативният съд е обсъждал и е взел предвид твърденията на касатора-ищец, изложени в исковата му молба, в писменото ? уточнение и в открито съдебно заседание, не само относно възникването на облигационното правоотношение между страните, а и твърденията му, че ответницата е върнала част от дълга като е извършила няколко частични плащания.
При така изложените мотиви от въззивния съд, изведеният в изложението на жалбоподателя правен въпрос е обуславящ правните изводи в обжалваното решение и е от значение за изхода на правния спор по делото, поради което съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая. Налице е и наведеното от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По този правен въпрос страните не сочат и не се установява задължителна практика на ВКС, като създаването на такава би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
В заключение – касационното обжалване по делото следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния правен въпрос: може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника).
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 3 070.65 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2166/10.11.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 2624/2015 г. на Софийския апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Г. В. Г. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 3 070.65 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.