О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
гр.София, 12.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 368/2011 година
Производството е по чл.274, ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Б. П. от [населено място], чрез пълномощника й адв.Д. В. И., срещу определение № 113 от 26.04.2011 год. по гр.дело № 1541/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК е върната касационната жалба срещу въззивното решение от 21.05.2010 год. по гр.дело № 184/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Поддържа се, че разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е неприложима, защото е предявен иск по чл.108 ЗС, който е вещен, а не паричен, а и оценката на имота е с изтекъл срок /валидността й е шест месеца/ и не може да бъде критерий за цената на вещното право.
Ответникът по частната жалба Д. Й. Н. е на становище, че определението е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С въззивното решение е оставено в сила решението от 14.12.2006 год. по гр.дело № 87/2006 год. на Кюстендилския районен съд в частта му, с която спрямо Б. Г. К. /починал в хода на делото и заместен от правоприемниците си Л. Б. П.-сега частен жалбоподател, Р. С. Г., Л. Г. Б. и В. Г. Б./ е признато за установено, че Д. Й. Н., Л. Й. Т. и М. Й. Д. са собственици на нива в [населено място], общ.Н. с площ * дка, представляваща имот № * и ответникът е осъден да предаде владението на имота.
Производството по гр.дело № 87/2006 год. на КРС е образувано въз основа на искова молба по чл.108 ЗС за предаване владението върху процесния земеделски имот, към която е представена текуща пазарна цена, определена от лицензиран оценител на 28.12.2005 год., възлизаща на 256 лева /л.9 от делото/. Въз основа на тази оценка е определена цената на ревандикационния иск и е внесена държавната такса за предявяването му. Исковете за собственост са относно имуществени права и тяхната цена представлява паричната стойност на оценимото в пари спорно право съобразно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, а понастоящем чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба на Л. Б. П. срещу въззивното решение е подадена на 15.09.2010 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията преди изменението на закона /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. В случая обжалваемият интерес е бил под 1 000 лева; същият не надхвърля текущата пазарна цена на вещното право, която е 256 лева, поради което касационното обжалване на въззивното решение е изключено по силата на закона. О. интерес съставлява паричния еквивалент на спорното право, като по исковете за собственост се съизмерява с данъчната, респ. с пазарната цена на имота към момента на завеждане на делото.
В обобщение, определението за връщане на касационната жалба е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 113 от 26.04.2011 год. по гр.дело № 1541/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/