2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2563 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 70 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1434/2013 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение на Старозагорски окръжен съд от 14.11.2013 г., с което производството по гр.д. № 40 е прекратено по описа на съда за 2013 г. и делото изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Срещу определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 611 от 29.01.2014 година, подадена от Н. В. К. Ф.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за местната подсъдност на иск за непълно осиновяване при обичайно местопрбиваване на молителя в чужбина.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено определение на първоинстанционния съд за неподсъдност на спора, поради което въззивното определение подлежи на касационно обжалване (т. 9в от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС) и тъй като в рамките на охранителното производство по осиновяването съдът е сезиран инцидентно и със спор за наличието на законови предпоставки за лишаване от родителски права на родителите на осиновявания, то не е налице и ограничението по чл. 274, ал.4 ГПК вр. с чл. 98, ал.2 СК (в този смисъл решение № 571 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 221/2009 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Гражданско дело № 40/2013 г. на Старозагорски окръжен съд е образувано въз основа на молба от Н. В. К. Ф. с постоянен адрес в [населено място] за осиновяване на малолетното дете В. Г. В. при условията на чл. 102 СК – непълно осиновяване със съгласието на родителите, за което последните са дали съгласие с приложена към молбата декларация. В хода на производството по делото родителите на малолетното дете са оттеглили декларацията за съгласие за осиновяването. С молба от 27.06.2013 г. молителката е изменила основанието, на което е поискано осиновяването, предявявайки иск по чл. 93, ал.1 СК за непълно осиновяване поради виновно поведение на биологичните родители, които не дават издръжка и трайно не полагат грижи за детето. С определение от 14.11.2013 г., след констатация, че молителката по осиновяването и осиновяваната са с постоянно местопребиваване в САЩ, съдът е приел, е осиновяването е с международен елемент, поради което е налице специалната местна подсъдност по чл. 118, ал.1 СК. прекратил е производството по делото, изпращайки го по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението на Старозагорски окръжен съд е потвърдено с определение № 70 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1434/2013 г. на Пловдивски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че след като молителката има обичайно местопребиваване в чужбина по смисъла на чл. 48 КМЧП, то съдът е сезиран с молба за международно осиновяване по смисъла на чл. 110 и сл. ГПК, поради което е приложима специалната подсъдност по чл. 118, ал.1 СК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, предвид липсата на установена съдебна практика по отграничаването на осиновяване с международен елемент и международно осиновяване, регламентирано в раздел V от глава VІІІ СК, намира, че касационно обжалване на въззивното определение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите международно ли е осиновяването на дете български гражданин от български гражданин, когато и двамата имат обичайно местопребиваване в чужбина и кога е налице международно осиновяване по смисъла на чл. 110 и чл. 111 СК.
Компетентността на българските съдилища по дела за допускане на осиновяване с международен елемент е уредена в чл. 10 КМЧП. Когато обичайното местопребиваване на осиновителя и осиновявания, български граждани, е в чужбина осиновяването е с международен елемент, поради което компетентността на българския съд се определя в чл. 10, ал.1 КМЧП – българските съдилища и други органи са компетентни по делата за допускане на осиновяване, неговото унищожаване или прекратяване освен в случаите по чл. 4 и когато осиновителят, осиновеният или един от родителите на осиновения е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.
В раздел V на глава VІІІ на Семейния кодекс са уредени особени правила при международно осиновяване, обхващащи определена категория осиновявания – само при пълно осиновяване на деца с постоянно местопребиваване в България, вписани в регистъра при М. , които могат да бъдат осиновени от вписани в регистъра лица с постоянно местопребиваване в чужбина – чл. 113, ал.1 СК. Само по отношение на този вид осиновявания М. дава съгласие за осиновяване на детето от осиновяващия, предложен от Съвета по международно осиновяване (чл. 117, ал.1 СК), а след даване на съгласието М. молбата за осиновяване на Софийски градски съд – чл. 118, ал.1 СК.
Когато осиновяването от лица с постоянно местопребиваване в чужбина е непълно или когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен (чл. 118, ал.1 СК вр. с чл. 82, ал. СК), правилата за международно осиновяване не се прилагат, което изключва специалната подсъдност по чл. 118, ал.1 СК.
Предмет на гр. дело № 40/2013 г. на Старозагорски окръжен съд е осиновяване с международен елемент (обичайното местопребиваване на осиновител и осиновяван е в САЩ), което не е международно по смисъла на чл. 110 и сл. СК, тъй като молбата е за непълно осиновяване между роднини по съребрена линия. Съгласно чл. 10, ал.1 КМЧП българският съд е международно компетентен да се произнесе по искането за осиновяване (осиновителя и осиновявания са български граждани), а местната подсъдност следва да се определи по общите правила за охранителните производства по осиновяване. Съгласно чл. 96, ал.3 СК, делото е подсъдно на окръжния съд по постоянния адрес на молителя – Старозагорски окръжен съд. Промяната на основанието на иска (преминаването от осиновяване със съгласие на родителите към за осиновяване без съгласие поради виновното им поведение) не променя първоначалната подсъдност, а в конкретния случай подсъдността по адрес на ответниците съвпада с тази по чл. 96, ал.3 СК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, с което е определена подсъдност на делото по чл. 118 СК пред Софийски градски съд, следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от Старозагорски окръжен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 70 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1434/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 70 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1434/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Старозагорски окръжен съд от 14.11.2013 г., по гр.д. № 40/2013 г. за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 40/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: