2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
С., 14.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 811 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от И. А. Т., приподписана от адвокат Г.Н., против решение № 584 от 16.12.2011 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение № 74 от 26.08.2011 г. по гр.д. № 314/2010 г. на Районен съд-Каварна за отхвърляне на иска по чл.53, ал.2 З. и вместо него е постановено друго по предвявения от П. Г. С. и Т. П. А. иск за признаване за установено правото на собственост на П. А. Т., чиито частни правоприемници са ищците, върху дворно място в [населено място], общ.Ш., коеот в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. е планоснето погрешно и включено в кадастрарлвната основа ан поземлен имот с идентификатор * на ответника, което дворно място е с площ * кв.м. и съставлява четириъгълник, разположен между уличната, северната и срещуположната на уличната регулационни граници на палцел * в кв.* по регулационния план на селото от 1985 г. и заснетата в картата северна кадастрална краница на поземлен имот с идентификатор *, и което дворно място е защриховано и обозначено с „у” на скицата на л.87, съставляваща неразделна част от решението.
Ответниците по касационната жалба П. Г. С. и Т. П. А. считат, че същата е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна.
Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/, като съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска се преклудира с приключване на първото съдебно заседание по делото. В случая при предявяването на исковата молба е представена данъчна оценка на имота /лист 13 от първоинстанционното дело/ в размер на 2073.40 лв., която сума е посочена като цена на иска и в исковата молба, като спорове за нея не са повдигани по реда на чл.70 ГПК. След като цената на иска е под размера по чл.280, ал.2 ГПК, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, поради което касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане съгласно чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 4625 от 27.07.2012 г., подадена от И. А. Т. против решение № 584 от 16.12.2011 г., постановено по гр.д. № 742 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Добрич, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 811 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: