О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 04.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 134 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Т. В. Р. и А. П. К. и двете чрез адв. К. М. против решение № 1202/25.10.2011 г. по в.гр.дело № 1418/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1948/05.05.2011 г. по гр.дело № 14374/2010 г. на Варненския районен съд, неразделна част от което е решение № 2514/07.06.2011 г. по същото дело, постановено по реда на чл.247 ГПК. С решението на В. е допуснато да се извърши съдебна делба върху недвижимия имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [улица],[жилищен адрес] със застроена площ от 58.60 кв.м. и съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място между съделителите и при делбени части както следва – по 1/12 ид.част за всеки от съделителите Т. В. П., В. В. П. и Д. В. П., 9/12 ид.части за А. П. К., като от делбата е изключена Т. В. Р..
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1,”а”.може ли сънаследникът да придобие по давност частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79 ЗС давностен срок, след като е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение да владее целия имот изключително и само за себе си и „б” – съществува ли задължение на сънаследника да демонстрира с изрични действия анимуса си да владее имота само за себе си пред наследниците/правоприемниците/ на сънаследник, по отношение на когото вече е демонстрирал това си намерение и той е бил съгласен и искал имота да остане в изключителна собственост на владеещия го сънаследник, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решение № 5/25.01.2010 г. по гр.дело № 2728/2008 г. на ВКС II г.о., решение № 239/29.05.1996 г.по гр.дело № 91/96 на ВКС I г.о., решение № 508/29.07.2003 г. по гр.дело № 740/2002 г. на ВКС I г.о., решение № 874/15.05.2009 г. по гр.дело № 24/2009 г. на Окръжен съд [населено място], 2. има ли отношение и каква е доказателствената тежест на декларирането на имота пред данъчните власти като съсобствен от владелеца, който упражнява фактическа власт върху него с намерение да го свои, преди изтичане на предвидения в закона давностен срок, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата Т. В. П., В. В. П. и Д. В. П., всички чрез адв.Н. Н. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба на недвижим имот апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], [улица],[жилищен адрес] със застроена площ от 58.60 кв.м.
От фактическа страна съдът е приел, че с нот.акт № */1969 г. Т. В. Р. е призната за собственик на основание покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк],[жилищен адрес] със застроена площ от 58.61 кв.м., ведно с избено помещение и 0.9620% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Прието е, че съпругът на Т. Р. П. М. Р. е починал на 13.02.1971 г. и е оставил наследници по закон освен съпругата си и дъщеря А. П. К. и син В. П. М.. Последният е починал на 29.09.2000 г. и е оставил наследници – синовете Т., В. и Д. П..
Съдът е приел, че с нот.акт за покупко продажба № */2000 г. Т. Р. продала на А. П. К. собствените си 4/6 ид.части от описания апартамент. Прието е, че с данъчна декларация вх. № 0303435261361/06.10.2000 г. подадена от А. П. К. същата декларирала, че е съсобственик на процесния апартамент заедно с Т., В. и Д. П. при делбени части – 5/6 ид.части за деклараторката и по 1/18 ид.части за останалите съсобственици.
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, както и приложените писмени доказателства и е направил извода за неоснователност на възражението на жалбоподателката А. К., че е придобила частта от съсобствения имот на ответниците по жалбата на основание давностно владение. В тази насока съдът е приел, че не е установено по делото К. да е владяла целия имот, като е променила намерението си по отношение на идеалните части на съсобствениците, да ги е владяла явно и несъмнено с намерение да ги свои за себе си, съответно да е довела до знанието на съсобствениците това свое намерение.
При тези съображения съдът е приел, че процесния апартамент е съсобствен между страните по делото при делбени части – за жалбоподателката А. К. 9/12 ид.части на основание прехвърлителна сделка и наследяване, а за останалите Т., В. и Д. П. по 1/12 ид.част на основание наследяване. Прието е, че Т. Р. не притежава право на собственост върху идеални части от имота и същата следва да се изключи от делбата.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. С решение № 5/25.01.2010 г. по гр.дело № 2728/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че след като един от сънаследниците е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си, той може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическата власт върху имота, явно, необезпокоявано и непрекъснато. Прието е, че прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лица, включително и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред, но не и във фактически действия, насочени към личността на упражняващото фактическата власт лице.
Правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение с посоченото разрешение. Именно в съответствие с това разрешение съдът е приел, че жалбоподателката А. К. не е придобила частта от съсобствения имот на ответниците по жалбата на основание давностно владение.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос на осн.чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 239/29.05.1996 г. по гр.дело № 91/96 г. на ВКС I г.о. е прието, че сънаследникът/съсобственикът/ владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници/съсобственици/ само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание, че е недопустимо съдът да се позове на разпитани свидетели по друго дело освен ако за разпита им има мъчно преодолима пречка.
С решение № 508/29.07.2003 г. по гр.дело № 740/2002 г. на ВКС I г.о. е прието, че сънаследникът придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници.
С решение № 874/15.05.2009 г. по в.гр.дело № 24/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е прието, че самото упражняване на фактическата власт върху имота не е достатъчно да обуслови наличието на придобивна давност и свързаните с нея вещноправни последици относно имота, че е необходимо промяна в намерението на лицата, упражняващи фактическа власт, което да е относно своенето на вещта и относно частите на останалите съсобственици. Прието е, че е необходимо владелецът да демонстрира действия на собственическо отношение към вещта и то по отношение на останалите съсобственици, отричайки тяхната собственост, което отношение несъмнено да е достигнало до тяхното знание, за да може да се приеме, че такива действия са станали начало на давностно владение.
С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с разрешението в цитираните решения на състави на ВКС и решението, постановено по в.гр.дело № 24/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. С всяко от тях е застъпено становището, че при съсобственост, възникнала на основание наследяване всеки сънаследник, който упражнява фактическа власт върху наследствената вещ има качеството на държател на правата на останалите сънаследници. За да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо завладяването на правата на останалите сънаследници да е демонстрирано чрез действия, които по категоричен начин отразяват намерението за своене и отричането на правата на останалите сънаследници. В същата насока са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение относно възражението на жалбоподателката А. К., че е придобила частта от процесния имот на ответниците по жалбата на основание давностно владение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втората част от формулирания въпрос. Разпоредбите на чл.79,ал.1 ЗС са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
По втория въпрос, поставен в изложението съдът намира за неустановена хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът касае приложението на чл.154 ГПК. За да се допусне касационно обжалване на посоченото основание следва разглеждането на правния въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В настоящият случай разпоредбите на чл.154 ГПК са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е формирана обилна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1202/25.10.2011 г. постановено по в.гр.дело № 1418/2011 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 40087/09.12.2011 г., подадена от Т. В. Р. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и А. П. К. от [населено място], [улица], ет.4,ап.82 и двете чрез адв.К. М., [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: