4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
София19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 375/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 466 от 19.10.2011 г. по т.д.№ 1021/2011 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 315 от 08.06.2011 г. по т.д.№ 691/2004 г. на Окръжен съд Пловдив, ХVІІІ състав. С посоченото решение, на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма]/н/, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], постановено е заличаването на дружеството в търговския регистър и са прекратени правомощията на синдика К. Д. К..
К. поддържа, че производството по несъстоятелност е прекратено незаконосъобразно преди изчерпване на всички възможности за попълване на масата на несъстоятелността, както и, че неправилно съдът по несъстоятелността не е приложил разпоредбата на чл.632 ТЗ.
Приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правен въпрос, свързан с установеното в разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ служебно задължение на съда да следи дали са изчерпани от синдика всички възможности за попълване на масата на несъстоятелността преди постановяване на решението по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ.
Синдикът на дружеството не е депозирал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалвания съдебен акт на Апелативен съд – П. е прието, че за да постанови решение за прекратяване на производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата на несъстоятелността, първоинстанционният съд правилно е съобразил инициираното от синдика производство по приключване на производството по несъстоятелност с представяне на доклад по чл.733 ТЗ и заключителното събрание на кредиторите, на което е приет и одобрен този доклад. В доклада изрично е отразено, че масата на несъстоятелността е изчерпана, а съществуващото вземане срещу [фирма] – [населено място] не може да бъде събрано поради липса на всякакви активи в дружеството. Решаващият въззивен състав е изложил подробни правни съображения във връзка с предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.735 ТЗ и предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.632 ТЗ. Освен това, изрично е отразено, че преценката, която прави съда в процедурата по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ се базира не върху определени доказателства, както е при хипотезата на чл.632 ТЗ, а върху констатациите в доклада на синдика за изчерпване масата на несъстоятелността на търговеца – длъжник и решенията на заключителното събрание на кредиторите по чл.734 ТЗ. По тези съображения, са отхвърлени изцяло възраженията на въззивника/сега касатор/ за наличие на предпоставките на чл.632 ТЗ.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Предвид формираната решаваща воля на въззивната инстанция, поставеният от касатора правен въпрос не може да се определи като обуславящ изхода на делото, по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК разпоредба на чл.621, ал.1, т.2 ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения, в случая е неприложима, предвид ясната законова регламентация на предпоставките за прекратяване, с решение на съда, на производството по несъстоятелност поради изчерпване на масата на несъстоятелността/ чл.735, ал.1 т.2 ТЗ/. По приложението на последната разпоредба, както и разграничаването й от предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ТЗ е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, надлежно публикувана в правно-информационните системи, вкл. и постановена по новия съдопроизводствен ред – така, напр. Р. № 108/13.10.2010 г. по т.д.№ 1162/2009 г. на ВКС, ТК, която е съобразена и от въззивната инстанция.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, в случая като недоказано следва да се прецени и допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че посоченият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК не се съдържат мотивирани доводи по втората хипотеза на посоченото основание за достъп до касация, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба и за необходимост от преодоляването им чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. Бланкетното твърдение на касатора по общото основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не може да мотивира извод за основателност на искането за касационно разглеждане на делото. В тази насока настоящият състав съобразява задължителното тълкуване, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 466 от 19.10.2011 г. по т.д.№ 1021/2011 г. на Апелативен съд – П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: