О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София 10.09.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 789/2013 година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
С. Я. К. и К. К. П., представлявани от адвокат Д. Ж. К. са подали касационна жалба срещу решение № 1477 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1527 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1570 от 14.04.2011 год. по гр.д. № 10190 от 2010 г. по описа на Варненски районен съд, 21 състав и е отхвърлен иска на касаторите за ревандикация на имот пл. № 384 с площ от 600 кв.м. с идентификатор по КК № 10135.2516.384, находящ се в гр. “В.”, местността “Б. “ и местността “М. рид”.
В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Към касационната жалба е представено изложение, в което отново се правят оплаквания за неправилното произнасяне по същественият въпрос за зачитане на изтеклата придобивна давност , като се твърди, че съдът е допуснал грешка в правната квалификация на фактите и техните правни последици, които факти е следвало да се приведат под приложимата правна норма за конкретния случай. Посочва се че са налице хипотезите по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.2 ГПК. О. на втората хипотеза е съзряно в наличието на противоречива съдебна практика на същественият въпрос за собствеността . На последно място касаторите считат, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото разрешаването на спора по делото има значение за точното приложение на закона както и за развитието на правото . Сочат се различни съдебни решения на отделни състави на ВКС.
Ответниците М. Н. П., К. С. К. и Н. С. К., като наследници на починалият в хода на съдебното производство С. К. П. са представили отговор- възражение, в който посочват, че не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на жалбата. Не се установява материално правен или процесуален въпрос чиято трактовка трябва да се разминава с дадената в съдебните актове и тълкувателните решения на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС поставеният въпрос следва да е разрешен в противоречие със задължителната практика, формирана с Тълкувателни решения на ВКС и решения по чл.290 ГПК и тази практиката да е относима към конкретния спор, което в настоящия спор не е налице. Не са налице и останалите две хипотези на текста.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. Я. К. и К. К. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото са налице условията на чл.280 , ал.1 ГПК по поставените въпроси.
Касираното решение е постановено след отменително решение № 164 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 66 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение , с което съдът се е произнесъл за липса на право на собственост на М. Н. П., К. С. К. и Н. С. К., като наследници на починалият в хода на съдебното производство С. К. П. , което да е с правно основание трансформация на правото на ползване на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ защото върху терена липсва изградена сграда . Производството е върнато за произнасяне само относно направеното правозащитно възражение от ползувателите за получаване на правото на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Делото е образувано по искова молба, предявена от С. Я. К. и К. К. П. против М. Н. П., К. С. К. и Н. С. К., като наследници на починалият в хода на съдебното производство С. К. П. на 14.07.2010 г. Предявен е иск по чл.108 ЗС за имот № 384 с площ от 600 кв.м. с идентификатор по КК № 10135.2516.384 , находящ се в гр. “В.” местността “Б. “ и местността “М. рид” като съдът се е произнесъл ,че ответниците са го придобили на оригинерно основание – чл.79, ал.1 ГПК. Изводите си е направил след обсъждане на приобщените писмени доказателства, които е съпоставил със свидетелските показания.
При тази фактическа обстановка Варненския окръжен съд е заключил , че иска по чл.108 ЗС е неоснователен защото макар касаторките да се легитимират с решение № 1651 от 12.06.2009 г. на ОСЗ, [населено място] за имот № 384 с площ от 600 кв.м. с идентификатор по КК № 10135.2516.384 , находящ се в гр. “В.” местността “Б. “ и местността “М. рид” и да доказват собствеността на наследодателя си К. П. Б. , поч. на 24.07.1968 г. те не са собственици защото ответниците правото е било придобито от ответниците на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради което те осъществяват фактическата власт на правно основание.
Съдебният акт не следва да се допуска до касационно обжалване по две съображения. На първо място защото по поставеният от касаторите въпрос за прилагане на придобивната давност като способ за получаване на собствеността върху реституирани по ЗСПЗЗ е прието Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ОСГК на ВКС и на второ място защото касаторите не са поставили въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК , а всички инвокирани оплаквания са за неправилност на съдебният акт – основания по чл.281, т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които са в предметното поле на т. 1 от разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и които да са свързани с първата хипотеза на текста , а именно несъответствие на изводите , формулирани в касираният съдебен акт с трайната съдебна практика поради което касационно обжалване на решението не следва да се допусне. С приемането на ТР № 10 от 2012 г. се уеднакви практиката по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ поради което не се налага допускане на касационна проверка и по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касаторите следва да платят направените от ответниците разноски в размер на 300 лв. , документирани с договор за правна защита и съдействие с Б № 220273.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1477 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 1527 от 2012 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на С. Я. К. и К. К. П. при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Я. К. с ЕГН [ЕГН] и К. К. П. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. Н. П., К. С. К. и Н. С. К. направените разноски в размер на 300/триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: