2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4757/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр.София, 30.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 4757/2013 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Г. А. срещу определение № 492 от 26.04.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 125/2013 год. на Разградския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 10.01.2013 год. по гр.дело № 2060/2012 год. на Разградския районен съд.
Недоволна от определението е жалбоподателката А. Г. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат В. Д., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на принципа на непосредственост в гражданското съдопроизводство и този за равенство на страните: съставлява ли доказателствен материал по едно съдебно дело, документ, въз основа на който е изготвена съдебна експертиза, когато този документ не е приет с нарочно определение по делото и допустимо ли е да се предяви иск по реда на чл.124, ал.4 ГПК за оспорване на истинността на документи, които не са били приети като доказателство по образувано по друго съдебно дело.
От ответника по частната касационна жалба [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представляван от адвокат К. М., е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение разгледа частната касационна жалба и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че недопустимостта на предявения иск се определя от обстоятелството, че се оспорва доказателствената сила на документи, която е преценена по приключил вече съдебен процес с влязло в сила решение, а независимо, че Варненския районен съд не е приобщил ведомостите за заплати е налице позоваване на тях тъй като са били обект на изследване на назначена съдебно-счетоводна експертиза по трудовото дело. Направен е извод, че липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.4 ГПК тъй като ново решение, установяващо неистинността на документи, разгледани в приключил съдебен процес, било то и посредством изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, ще служи като основание за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК и с оглед задължителните указания на ТР № 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Случаят е неотносим към ТР № 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС тъй като посочените документи не са представени /нито приети/ в предшестващия настоящото дело трудов спор като опорочаването на процедурата по него не е основание за предявяване иска с правна квалификация чл.124, ал.4, изр.1 ГПК – предмет на настоящото дело.
Представените определение на Върховния касационен съд – № 61 от 21.01.2013 год. по ч.гр.дело № 27/2013 год. по чл.274, ал.3 ГПК, № 1315 от 23.11.2012 год. по гр.дело № 274/2012 год. по чл.288 ГПК, двете на ІІІ-то гражданско отделение и № 88 от 25.01.2013 год. по ч.т.дело № 725/2011 год. на І-во търговско отделение по чл.274, ал.3 ГПК касаят различна фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение с № 492 от 26.04.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 125/2013 год. по описа на Разградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/