3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
[населено място], 09.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №747 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], със седалище в Ш., срещу определение №2247/04.10.2013г. по ч. гр. д. №3563/13г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №192 от 10.06.2013г. по т. д. №79/2013г. на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав, за прекратяване на производството по делото на осн. чл.8 ал.1 от ЗМТА.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора: 1.Може ли синдикът на едноличен търговец, който е обявен в несъстоятелност, да го представлява пред съд, когато предмет на спора са вещи, които са извън масата на несъстоятелността, следва ли съдът в това производство да изпрати преписи от исковата молба и доказателствата до търговеца – ответник и може ли синдикът да прави възражение за неподведомственост на спора от името на търговеца? 2. Длъжен ли е съдът, преди да постанови своя акт за прекратяване на делото поради неподведомственост, да даде възможност на ищеца да вземе становище по направеното от ответника възражение? Частният жалбоподател поддържа,че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение №273/14.03.2012г. по гр. д. №1597/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №719/06.01.2011г. по гр. д. №1539/2009г. на ВКС, ГК, І г.о, решение №249/11.02.2013г. по т. д. №399/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и определение №300/20.04.2012г. по ч. гр.д.№245/20102г. на ВКС, ГК, ІV г.о, както и че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Счита и че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма], в несъстоятелност, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Въпросът относно задължението на съда да даде възможност на ищеца да изрази становище по направеното от ответника възражение за неподведомственост на спора, макар и свързан с предмета на делото, доколкото касае извършените по делото процесуални действия, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като не предопределя преценката на съда за наличието на валидно арбитражно споразумение между страните. Действително първоинстанционният съд не е дал възможност на ищеца да изрази становище по направеното от ответника възражение за неподведомственост на спора, но дори и да се приеме, че това съставлява нарушение на процесуалния закон, то няма самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора. Още повече, че всички свои възражения, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, ищецът е могъл да изтъкне пред въззивната инстанция с частната жалба срещу определението за прекратяване на производството. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне, тъй като неговото разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото.
Въпросите относно легитимацията на синдика да представлява длъжника в производствата по чл.637 ал.6 от ТЗ са свързани с предмета на делото, доколкото ищецът заявява самостоятелни права върху вещи, находящи се в масата на несъстоятелността. Тези въпроси са обуславящи, тъй като предопределят редовността на направеното в производството възражение по чл.8 от ЗМТА. По отношение на тях обаче частният жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителните предпоставки за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Посочената в частната жалба практика на ВКС на РБ – решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, не касаят правомощията на синдика в производството по несъстоятелност и разграничението между съдебните производства, в които синдикът представлява длъжника и тези, в които длъжникът се представлява от своите органи на управление.
Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също не е налице, тъй като по делото няма данни, че разрешенията в обжалваното определение, са в противоречие с даденото разрешение на поставения като обуславящ въпрос в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
Не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването й по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2247/04.10.2013г. по ч. гр. д. №3563/13г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.