Определение №447 от 43754 по ч.пр. дело №3805/3805 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 447

гр.София,

16.10.2019 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

П редседател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3805 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 19.02.2019г. по ч.гр.д.№1445/2019г. на ГС София, с което е потвърдено разпореждане от 20.11.2018г. по гр.д.№9264/2018г. на РС София за връщане исковата молба на Т. С..
Частният жалбоподател Т. С. К., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Ищцата Т. К. е предявила иск за присъждане на обезщетение, еквивалентно на реалното изпълнение на вземанията й по ид№20155/2014г. към ДСИ. С разпореждания от 12.02.2018г. , от 17.04.2018г. и от 08.05.2018г. по гр.д.№9264/2018г. на РС София на ищцата са давани многократно указания да посочи името и адреса на ответника, да уточни размера на претендираната сума, да посочи с кое поведение и през кой период са и причинени вреди. С молба от 02.05.2018г. ищцата е посочила, че ответник е Министерство на правосъдието и цената на иска е 1500 лева неимуществени вреди и 7200лева пропуснати ползи и съдът и е дал възможност да внесе дължимата се държавна такса в размер на 472,11 лева, съобщение за което е получила лично на 13.06.2018г. С молба от 20.06.2018г. ищцата е уведомила съда, че не следва да внесе тази такса, тъй като искът е предявен като такъв по ЗОДОВ.
С разпореждане от 19.07.2018г. съдът, след като е преценил, че правното основание на иска е по чл.49 ЗЗД отново е указал на ищцата, че дължи пропорционална такса и че може да поиска да бъде освободена от заплащането й, за което й е съобщено на 30.08.2018г. С разпореждане от 20.11.2018г. районният съд е върнал исковата молба, тъй като въпреки многократно даваните указания нередовностите й не са били отстранени.
За да постанови обжалваното определение и да потвърди разпореждане от 20.11.2018г. по гр.д.№9264/2018г. на РС София за връщане исковата молба на Т. С., въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка не е отстранила в указния от съда срок нередовностите на исковата си молба. Въззивният съд е счел, че правилно районният съд е определил правното основание на иска като такова по чл.49 ЗЗД, вр.чл.441, ал.1, пр.2 ГПК, по който се дължи внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената му, каквато ищцата не е внесла въпреки дадените й указания.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК по въпроса какъв размер държавна такса се дължи когато се търси обезщетение за вреди от действия на държавен съдебен изпълнител.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
По поставеният въпрос има формирана практика на ВКС , застъпена и в решения от 15.01.2016г. по гр.д.№1629/2015г.,І V г.о. на ВКС и от 11.07.2016г. по гр.д.№4321/2015г.,ІV г.о. на ВКС, която се споделя от настоящия състав и съобразно с която е постановено обжалваното определение. Според същата и съгласно разпоредбата на чл.441 ГПК за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл.49 от Закона за задълженията и договорите.Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието /чл.278 от Закона за съдебната власт/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията на чл.49 ЗЗД.
В случая правилно въззивният съд е приел, че няма неяснота в това на какво правно основание се основава иска: деликт . Правната квалификация , като наличие на конкретна правна норма, предвиждаща отговорността на ответниците спрямо ищеца е изцяло в задължителна компетентност на правораздавателния орган, решаващ спора-аргумент от чл.146 ал.1, т.2 ГПК. Като е определил точно правното основание на иска съдът в съответствие с разпоредбите на чл.69, ал.1, т.1 , чл.73, ал.2 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е определил и дължимата се държавна такса, която не е внесена от ищцата. Правилно е прието, че неотстраняването на нередовността на исковата молба /чл.129, ал.2, вр.чл.128,т.2 ГПК/ е основание за нейното връщане съгласно чл.129, ал.3 ГПК.
С оглед на така установените факти настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.02.2019г. по ч.гр.д.№1445/2019г. на ГС София, с което е потвърдено разпореждане от 20.11.2018г. по гр.д.№9264/2018г. на РС София за връщане исковата молба вх.№ Ж-18-15/03.01.2018г. Т. С. К..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top