О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№448
гр.София, 12.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 377/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. П. и С. С. П., и двамата от [населено място], срещу определение № 186 от 15.06.2011 год. по гр.дело № 603/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане с оглед чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 1739 от 20.04.2011 год. срещу въззивното решение № 53 от 18.03.2011 год. по гр.дело № 42/2011 год. на Смолянския окръжен съд.
Поддържа се, че обжалваното определение не е съобразено с § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, според който висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Според жалбоподателите, споменатата преходна разпоредба се отнася до всички висящи производства /граждански и търговски дела/, образувани до 21.12.2010 год., когато е влязло в сила изменението на процесуалния закон и е недопустимо ограничително тълкуване на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК.
Ответниците по частната жалба М. В. Л. и С. В. У. от [населено място] са на становище, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 10007 от 29.11.2007 год. е предявена претенция за ревандикация на частта с площ от * кв.м. от имот пл.№ *, целият с площ * кв.м., участващ в УПИ * в кв.* по З. на [населено място] от 1965 год., а по сега действащия план – в УПИ *, кв.* /която част е повдигната в жълт цвят на скица № * от 12.11.2009 год. на л.271 от гр.дело № 1374/2007 год. на РС-Смолян/. На л.5 от делото е представено удостоверение изх.№ 12205/2007 год. на [община], съгласно което данъчната оценка за целия имот, представляващ земя с площ * кв.м. е в размер на 5 162,20 лева. Съобразно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./ цената на иска за ревандикация на процесните * кв.м. от недвижимия имот е равна на ? от данъчната му оценка. С първоинстанционното решение искът е бил отхвърлен. С въззивното решение решението на първата инстанция е оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение на състава на ВКС, І г.о. за законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 20.04.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска при предявяването му пред първоинстанционния съд. След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална разпоредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК в Държавен вестник, бр.100 от 21.12.2010 год. и съдът е задължен да я приложи по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. Сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя от съответните процесуални разпоредби, действащи към момента на предявяване на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от сега действащия ГПК.
Обжалваното определение е съобразено с изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, с която е изменен чл.280, ал.2 ГПК и е изключен касационния контрол на въззивните решения по искове с цена на иска до 5 000 лева, като правилно е прието, че недопустимостта на касационното обжалване в тези случаи следва по аргумент за противното и от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението на закона в сила/ се разглеждат по досегашния ред.
В обобщение, частната жалба е неоснователна и атакуваното с нея определение следва да бъде оставено в сила, а частните жалбоподатели да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по нея разноски за настоящото частно производство в размер на 150 лева.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 186 от 15.06.2011 год. по гр.дело № 603/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
Осъжда С. В. П. и С. С. П. от [населено място], [улица] да заплатят на М. В. Л. и С. В. У. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 150/сто и петдесет/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/