2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 13.06. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2975 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 101/13.03.2014 г., постановено по гр. дело № 6896/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение (ВКС, ІІІ-то гр. отд.). С обжалваното определение е върната касационна жалба с вх. № 6390/11.09.2013 г., подадена по пощата на 09.09.2013 г. от жалбоподателя срещу решение № 359/24.07.2013 г. по въззивно гр. дело № 570/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, и е прекратено производството по делото пред ВКС.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІІІ-то гр. отд. е намерил, че касационната жалба е подадена извън определения от закона срок, поради което е недопустима. В тази връзка е прието за установено, че обжалваното въззивно решение е съобщено на касатора на 31.07.2013 г., а касационната жалба е изпратена по пощата на 09.09.2013 г. Изложени са и съображения, че съгласно чл. 283 от ГПК срокът за обжалване на възивното решение е едномесечен и тече от датата на връчването на решението на страната, като в случая срокът е изтекъл на 02.09.2013 г. – първият присъствен ден след 31.08.2013 г.
Частната жалба срещу така постановеното определение е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване акт на ВКС, преграждащ по-нататъшното развитие на касационното производство, и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че в него не е съобразено, че в случая става дума за бързо – особено исково производство, в което общото правило на чл. 283 от ГПК може да намери приложение, само когато въззивният съд не е постановил решението си на обявената от него дата, а след това. Сочи се, че в открито съдебно заседание окръжният съд е обявил, че ще се произнесе с решение на 06.08.2013 г., от която дата ще започне да тече срокът за обжалване, като същото е посочено и в самото решение. Излагат се съображения, че съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК, именно от тази дата 06.08.2013 г. е започнал да тече срокът за подаването на касационната жалба и е изтекъл на датата на подаването й по пощата – 09.09.2013 г. – първият присъствен ден (понеделник) след 06.09.2013 г., който е официален празник и е бил ден петък.
Ответникът по частната жалба – ищецът Д. Г. С. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
В проведеното на 23.07.2013 г. открито съдебно заседание, в което са приключени и устните състезания между страните, въззивният съд е обявил, че ще постанови решението си в законоустановения двуседмичен срок по чл. 316 от ГПК – не по-късно от 06.08.2013 г., от която дата тече срокът за касационно обжалване (чл. 315, ал. 2 от ГПК). Въззивното решение е постановено в рамките на така посочения срок – на 24.07.2013 г., като в него също е указано, че то подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 06.08.2013 г. Препис от решението е връчен на жалбоподателя на 31.07.2013 г., като в придружаващото го съобщение се съдържа указание, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
При така установените обстоятелства следва изводът, че в откритото съдебно заседание и с решението си въззивният съд е дал указания относно срока за неговото обжалване, които са съобразени с процесуалноправните норми на чл. 315, ал. 2, чл. 316 и чл. 283 от ГПК. С връчването на касатора на преписа от въззивното решение на 31.07.2013 г. – преди обявената дата 06.08.2013 г., обаче на практика се е стигнало до по-дълъг срок за обжалването на въззивното решение от законоустановения едномесечен такъв. При това положение, приложима в случая е разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, съгласно която, когато съдът определи по-дълъг от законоустановения срок, извършеното процесуално действие, в случая – подаването на касационната жалба, не се смята просрочено, ако е в рамките на определения (указания) от съда срок. Приложими в случая са и разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК – както вече беше посочено, касационната жалба е подадена по пощата на 09.09.2013 г. (понеделник) – първият присъствен ден след 06.09.2013 г. (петък), който е официален празник (чл. 154, ал. 1 от КТ). В заключение – касационната жалба е подадена в рамките на указания от въззивния съд срок за касационно обжалване, поради което не е просрочена и не е процесуално недопустима. В смисъла на изложеното са и задължителните указания и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 12/2012 от 11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС.
По горните съображения, обжалваното определение, преграждащо по-нататъшното развитие на касационното производство, следва да се отмени и делото следва да се върне на същия състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 101/13.03.2014 г., постановено по гр. дело № 6896/2013 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение;
ВРЪЩА делото на същия състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.