4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.448
С..01.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 112/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 143 от 01.11.2010 г. по в.гр.д.№ 373/2010 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 429 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 802/2010 г. на Районен съд – Ямбол за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 1 314.54 лв. – дължима наемна цена по договор за наем № 756/13.03.2008 г., с присъждане на разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, изричната клауза от наемния договор, че важи за стопанската 2007-2008 г., т.е, че има обратно действие, е нищожна като противоречаща на закона. Изложени са съображения, че за да възникне наемно правоотношение е необходимо наемодателят да е изпълнил свето задължение за предаване на наемателя ползването на вещта и, че уговорката за обратно действие противоречи на чл.228 ЗЗД. Твърди се, че не би могло самият договор да има сила и на приемо-предавателен протокол. По съображения в жалбата се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли изцяло иска, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: могат ли договорите за наем да имат обратно действие – ако договорът за наем е сключен на 13.03.2008 г. може ли в него да се предвиди, че действа от 01.10.2007 г. до 01.10.2008 г. и може ли такъв договор да има силата и на приемо-предавателен протокол относно земите, предмет на наемното правоотношение.
Ответникът по касация – [фирма], представлявано от управителя Е. Б., чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно по съображения в писмено становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/ чл.280, ал.2 ГПК – в редакция преди влизане в сила на ЗИД ГПК – ДВ бр.100/2010 г./, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция по предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно наемно правоотношение между страните и изпълнение задължението на наемодателя за реално предаване на наетите земеделски земи, предмет на договор № 756/13.03.2008 г. В тази насока решаващият съдебен състав е преценил неоспорените писмени доказателства във връзка с надлежното деклариране от страна на наемателя на процесните земи с декларация по чл.70, ал.2 ЗСПЗЗ и регистрирането му като земеделски производител. За неоснователни са счетени възраженията на ответника/сега касатор/ за непредаване на земеделските земи в състояние, отговарящо на ползването им – за производство на зърнени и технически култури, предвид липсата на доказателства, установяващи, че е искано разваляне на договора или намаляване на наемната цена при условията на чл.230, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд не е преценявал навежданите пред първата инстанция доводи за нищожност на договора, с оглед приложението на специалния закон – Закон за арендата в земеделието, предвид липсата на такива доводи във въззивната жалба и с оглед изричната разпоредба на чл.269 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преди всичко, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само цитирано, чрез посочване на законовата разпоредба, без да е мотивирано искането за достъп до касация. Не са изложени никакви съображения защо касаторът счита, че произнасяне по поставените материалноправни въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Липсата на такива доводи е достатъчна за постановяване на отказ да се допусне касационно разглеждане на делото.
Независимо от горното, настоящият състав счита, че поставените правни въпроси всъщност касаят правилността на направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи, която не може да се преценява в производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Видно и от самото изложение на основанията за достъп до касация правните въпроси са обосновани с твърдяната от касатора неправилност на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателната практика на ВКС изрично е отразено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши едва след допускане на обжалването, при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Дори и да се приеме, че по въпроса свързан с възможността договорът за наем да има обратно действие, т.е. за начална дата на възникване на наемното правоотношение да е посочена дата, предхождаща писмения договор, е осъществена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, то не би могло да се счете за доказана допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува спор относно правната характеристика на договора за наем и, че като консенсуален договор, той се счита сключен в момента на постигане на съгласие относно съществените елементи – вещта, която се предоставя за ползване и наемната цена. Изложените от касатора съображения в обратен смисъл, а именно, че за да възникне наемното правоотношение е необходимо наемодателят да е изпълнил задължението си за предаване на наемателя ползването на вещта, не могат да бъдат споделени
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 143 от 01.11.2010 г. по в.гр.д.№ 373/2010 г. на Окръжен съд – Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: