4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 24.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2297/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. И. Ф. от [населено място] срещу определение № 1256 от 11.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2121/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 118 от 21.03.2012 г. по т. д. № 45/2012 г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от Д. Ф. против Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците Ловно – рибарско дружество „Сокол” иск за отмяна на решение от 29.11.2011 г. на Управителния съвет на сдружението – ответник за изключване на ищеца като член на сдружението и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Навежда оплаквания, че като не е разгледал иска за отмяна на незаконосъобразното решение на управителния съвет, без да съобрази доказателствата за мълчалив отказ на общото събрание да се произнесе по заявление за отмяна на решението, въззивният съд го е лишил от възможност да получи защита на правата си по повод прекратяване на членственото му правоотношение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „Може ли един незаконосъобразен устав да поражда правни последици, които на практика са реализирани; Как става защитата срещу тях след отказа на общото събрание да разгледа този специфичен проблем.”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че „повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК”.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел /С./ „Сдружение на ловците и риболовците Ловно – рибарско дружество „Сокол” – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 45/2012 г. е образувано пред Софийски окръжен съд по предявен от Д. И. Ф. против С. „Сдружение на ловците и риболовците Ловно – рибарско дружество „Сокол” иск за отмяна на решение от 29.11.2011 г. на Управителния съвет на сдружението – ответник, с което ищецът е изключен като член на сдружението. В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразност на решението и на устава на сдружението в частта, уреждаща процедурата за оспорване на решения за изключване на членовете на сдружението.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, след като е приел, че предявеният иск е недопустим с оглед разпоредбата на чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, с която е предвиден съдебен контрол само за решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, не и за решения на други негови органи, в частност – на управителния съвет. В съобразителната част на определението са изложени аргументи, че съгласно чл.22, ал.3 ЗЮЛНЦ решенията на управителния съвет подлежат на оспорване пред общото събрание и че дори уставът на ответното сдружение да не предвижда такава възможност /каквито твърдения са наведени в исковата молба/, тя е била на разположение на ищеца по силата на закона.
Сезиран с честна жалба от ищеца, Софийски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция като е възприел изцяло изводите за недопустимост на предявения по делото иск. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ и е приел, че защитата на членствените правоотношения на членовете на сдруженията с нестопанска цел се реализира пред съда само посредством оспорване на незаконосъобразните и противоуставни решенията на общото събрание и че законът не допуска съдебен контрол върху решенията на управителния съвет.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Въпросите, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Отричането на правото на иск е мотивирано със законовата разпоредба на чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ, която урежда съдебен контрол само върху решенията на общото събрание на сдружение с нестопанска цел и не предвижда такъв контрол върху решенията на други органи на сдружението, в т. ч. и на управителния съвет. Решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск за отмяна на решение на управителния съвет е обусловен единствено от преценката, че с оглед на органа, от който изхожда, решението не подлежи на оспорване пред съда по силата на въведеното с чл.25, ал.6 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ ограничение, не и от преценка дали уставът на ответното сдружение е съобразен със закона и какъв бил пътят на защита на ищеца в случай на отказ от страна на общото събрание да се произнесе относно законосъобразността на решението на управителния съвет за изключване от сдружението. След като поставените в изложението въпроси не са рефлектирали върху прекратяването на производството по делото, те не могат да се определят като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и да послужат като общо основание за достъп до касационен контрол.
Не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, посочена бланкетно от частния жалбоподател. Редът за защита на членовете на сдружение с нестопанска цел срещу противоречащите на закона и устава решения на органите на сдружението е регламентиран ясно и точно в разпоредбите на чл.25, ал.4 – ал.6 ЗЮЛНЦ. При действието на чл.290 ГПК е постановено решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г., с което състав на ВКС, ІІ т.о., се е произнесъл, че закононодателят е въвел диференциран правен режим за защита срещу решенията на органите на сдружението с нестопанска цел като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно – редът на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, предвиждащ оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл.25, ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, приложим при оспорване на решенията на общото събрание пред компетентния за това съд. Въззивният съд е постановил определението си в съответствие със задължителната практика в решението като е приел, че поради наличие на друг ред за оспорване – този на чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ, съдебният контрол върху решението на управителния съвет за изключване на ищеца като член на сдружението – ответник е недопустим. При създадената задължителна практика по значимия за изхода на делото правен въпрос, с която въззивното определение е съобразено, касационното обжалване не може да се допусне не само на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1256 от 11.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 2121/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :