О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 448
София. 13.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3373/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 136 от 12.05.2015 г. по в.т.д. № 210/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 999 от 30.10.2014 г. по т.д. № 194/2014 г. на Окръжен съд – Варна в частта, в която са отхвърлени предявените при условие на пасивно, обективно и субективно съединяване искове против С. З. К. и Ц. З. К. с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.60 ЗН и чл.86 ЗЗД за разликата общо над 28 168 лв. до общо 170 690.37 лв., претендирани поравно от двамата ответници съобразно наследствените им квоти от по ? ид.ч. от наследството на починалия З. С. К., ЕТ с фирма „З.-2001 З. К.”.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради неправилно приложение на разпоредбите на чл.60, ал.2 и на чл.64 от Закона за наследството. Изразява се и несъгласие с извода на съда, че интересът на ответниците от съзнателно невписване на имуществено право е изключен, тъй като същото е било погасено. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се уважат изцяло предявените от банката искове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Вписването на обстоятелство в публичен регистър, основание ли е да се презюмира знание у третите лица относно това обстоятелство и прави ли това затаяването на информация от тяхна страна относно това обстоятелство умишлено и 2. Обвързан ли е кредиторът на наследствената маса от оценката на имуществото при извършването на описа в охранителното производство по открито наследство. По първия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 829/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение по т.д. № 122/2009 г. на ВКС, І т.о., а по втория въпрос се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация С. З. К. и Ц. З. К., чрез процесуалния си пълномощник, оспорват искането за допускане на обжалването, а по същество считат жалбата за неоснователна. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. е приел, че отговорността на ответниците, в качеството им на наследници на починалия кредитополучател следва да бъде ограничена, съобразно наследствения им дял, до размера на стойността на приетото от тях по опис наследствено имущество в размер на общо на 28 168 лв., или за всеки от тях – до сумата от по 14 084 лв. Този извод е основан на последиците от извършеното от ответниците приемане по опис на наследството на техния наследодател З. С. К. и действието на вписаното приемане по опис съгласно чл.60, ал.2 ЗН.
За неоснователно е счетено възражението на ищеца за съзнателно непосочване на всички наследствени имоти и права при изготвяне на описа – в случая учредено право на строеж на [фирма] съгласно нот.акт № 68, том ІІІ, рег. № 3372, дело № 375 от 2009 г. на нотариус с рег. № 012/ стр. 48 -56 от т.д. № 194/2014 г./ Решаващият съдебен състав е приел, че само съзнателното невписване в описа на известно на наследниците имущество ще има предвидената в чл.64 ЗН правна последица – изгубване на изгодите, свързани с приемане на наследството по опис, измежду които е и тази по чл.60, ал.2 ЗН, но в случая ищецът не е доказал знанието у ответниците и съответно на него умишленото не включване от тях в описа на учреденото вещно право на строеж. Освен това, съдът е приел, че междувременното погасяване на правото на строеж само по себе си дори изключва интереса на ответниците от съзнателно не вписване на това имущество.
С оглед изводите на въззивната инстанция, първият правен въпрос, касаещ приложението на чл.64 ЗН, попада в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Като недоказано следва обаче да се приеме твърдението на касатора, че даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от цитираната и приложена задължителна практика на ВКС. С решението по гр.д. № 829/2009 г. на ІІ г.о. е даден отговор на въпроса за прилагане на правните последици на решението по иска по чл.7 ЗВСОНИ спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска, а съображенията на съдебния състав относно оповестителното действие на вписването като обективен критерий за знание се съдържат в казуалната част, а не в тълкувателната. Във второто посочено решение е даден само принципен отговор за оповестителното действие на вписването, без обаче да се касае за произнасяне по идентичен правен въпрос с този, поставен от касатора. Същевременно, по отношение на значимия за настоящото дело въпрос е налице произнасяне в рамките на поставения правен въпрос по гр.д. № 7467/2013 г. на ВКС, ІІ г.о..В постановеното по това дело решение № 75/13.05.2014 г./надлежно публикувано/ е прието, че съгласно чл.64 ЗС наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, като изискването е за посочване на имущества, които са известни на наследника; Законът придава правна последица – изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис само на съзнателното невписване в описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество, за което наследникът не знае; От значение е обективният факт на знание или незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения при направата на справки в публичните регистри на Службата по вписвания. Въззивното решение е в съответствие с посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора втори въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, тъй като по него липсва формирана правна воля на въззивния съд.
Независимо от изхода на делото и своевременно направеното от ответниците по касация искане за присъждане на разноски, то не би могло да бъде уважено. Видно от приложения към отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е отразено като платено по сметка, без обаче да са представени доказателства за действително извършен превод на възнаграждението. Липсата на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, води до неоснователност на искането за ангажиране отговорността на касатора за разноски. В тази насока настоящият състав съобразява т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 136 от 12.05.2015 г. по в.т.д. № 210/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: