О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 09.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4279 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №94 от 04.06.08г. по гр.д. №46/08г. на Кърджалийския окръжен съд e оставено в сила решение №195 от 06.12.07г. по гр.д. №741/07г. на Кърджалийския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. С. С. срещу Х. В. К. и В. Р. К. иск за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №92 от 21.03.03г., т.І, рег. №1506, н.д. №125/03г. на нотариус К. Д. с район на действие РС Кърджали, поради неплащане на продажната цена в размер на 3000лв., както и предявеният от М. С. С. срещу Х. В. К., В. Р. К. и Г. М. Д. иск за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт №94 от 11.11.2005г., т.VІІ, рег. №10321, дело №1294/05г. на нотариус К. Н. Д. , поради нищожност на предходния договор за покупко-продажба.
Въззивният съд е приел, че ищецът е упълномощил първата ответница Х. К. да го представлява и подписва където е необходимо с цел да констатира собственост върху недвижим имот с кад. №3632 по ЗРП на кв.”В” в гр. К., включващ дворно място и жилищна сграда, както и да го представлява и подписва където е необходимо с цел да извърши продажба по свой избор на собствените му недвижими имоти, включително и на себе си и на когото намери за добре, и на каквато цена прецени. Въз основа на това пълномощно, на 14.12.2002г., ищецът, действащ чрез пълномощника си Х. К. , е бил признат за собственик по давност на неурегулиран недвижим имот с кад. №3632 по ЗРП на кв.”В” гр. К., състоящ се от дворно място с площ от 467 кв.м., ведно с находящата се в мястото полумасивна жилищна сграда на един етаж и призем, изградена през 1952г., състояща се от едно складово помещение в призема и от две стаи, салон и кухня на етажа. На 21.03.03г. Х. К. , като пълномощник на ищеца се разпоредила с описания недвижим имот в своя полза, срещу продажна цена от 3000лв., като в нотариалния акт №92/03г. било записано, че продавачът е получил продажната цена чрез пълномощника си напълно и в брой. На 11.11.05г., с нот.акт №94/05г., Х. К. и съпругът и В. Р. К. са продали на Г. М. Д. същия имот за сумата от 3610лв.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че двата договора за покупко-продажба не са нищожни. Неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката, а до облигационно вземане. И по двата договора е налице съгласие по основните въпроси по предмета на сделката. Неплащането на цената не означава липса на съгласие за продажба, не е налице и липса на основание или противоречие със закона. В случая може да бъде оборвано изявлението в нотариалния акт, че продавачът е получил продажната цена на имота, но това не води до нищожност на договора. Ищецът разполага с иск срещу пълномощника си, в случай, че той не е отчел получената продажна цена.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал М. С. С.. В нея е изложено оплакване за нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на договора за продажба, бил в противоречие с чл.26, ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че неплащането на цената всъщност представлява липса на основание за сключване на договора, както и липса на съгласие от страна на продавача. Освен това, тъй като продажната цена не била платена, пълномощникът действал във вреда на упълномощителя и поради това договорът бил недействителен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Разглеждайки конкретното дело, ВКС щял да даде отговор на повдигнатите въпроси за съдържанието на правните понятия „съгласие”, „основание” и „причина”, във връзка с приложението на чл.26 от ЗЗД, като това било от значение за точното приложение на закона. В допълнителното изложение, представено във връзка с указанията на въззивния съд, касаторът въвежда твърдение за наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за нищожност на договора поради липса на основание.
Ответниците в производството – Х. В. К., В. Р. К. и Г. М. Д. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният с касационната жалба съществен материалноправен въпрос е дали неплащането на договорената продажна цена на една вещ представлява липса на основание /причина/ на сделката, евентуално – липса на съгласие за нея и съответно – води ли до нищожност по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Въпросът е съществен за конкретното дело, тъй като от дадения отговор зависи изхода на правния спор. Този въпрос обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по приложението на чл.26 от ЗЗД има многобройна практика на ВС и ВКС, в която са изяснени отделните хипотези на нищожност на договора. Независимо от конкретните особености на отделните казуси, от тази практика може да се извлече, че основание на договора за продажба е цената на вещта – т.е. продавачът сключва договора, за да получи цената на вещта, която прехвърля. Във всички случаи договорът има основание, когато такава цена е уговорена. Самото изплащане на цената на вещта обаче е извън фактическия състав на продажбата – т.е. продажбата е валидна дори когато не е платена цената на вещта. Договорът се сключва в момента на постигане на съгласие от двете страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на поетите задължения по него, съответно – неизпълнението, не рефлектира върху валидността на самия договор, а води само до облигационни последици. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като посочената от касатора практика на ВКС касае друг тип договор – за издръжка и гледане, а освен това по същественият въпрос – дали изпълнението на задълженията на една от страните по договора влияе върху неговата валидност, няма разминаване между правните изводи на въззивния съд и на ВКС по посочените дела. Ето защо не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Що се отнася до развития в касационната жалба довод, че продажбата е недействителна, тъй като пълномощникът е действал във вреда на представлявания – той е неотносим към спора по настоящото дело, тъй като иск по чл.40 от ЗЗД не е бил предявяван.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 04.06.08г. по гр.д. №46/08г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: