О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 10.04.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 109/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба „Е. Б. е.”-ЕАД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт С. Р. срещу решение № 318/20.11.2012 г. по гр.д.№705/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
Ответницата по касационната жалба П. Н. К. с писмен отговор подаден чрез процесуалния й представител адв.С. Г., оспорва жалбата. Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
С решение № 530/01.08.2012 г. по гр.д.№1210/2012 г. на Хасковския районен съд са уважени предявените от ответницата по касационната жалба искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението й въз основа на чл.328 ал.1 т.4 КТ ,осъществено със заповед № 274/28.02.2012 г. на работодателя, възстановена е на заеманата длъжност „камериер почивна база” в отдел Инфраструктура-учебен център в [населено място] бани и е присъдено обезщетение за времето , през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.03.2012 г. до 20.07.2012 г. в размер на сумата 3 719,33 лв.,ведно със законната лихва,като искът до пълния размер е отхвърлен.С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ, като е присъдил и сумата 1062,67 лв.,ведно със законната лихва за времето до 01.09.2012 г. и по този начин е уважил иска в пълния му размер от 4 782 лв. , а в останалата част решението е потвърдено. В. съд е приел, че след предходно уволнение ответницата по касационната жалба е възстановена на заеманата длъжност и е започнала работа на 30.01.2012 г. С решение на управителния съвет , взето по протокол № 1 от 03.02.2011 г. е закрит учебния център , в който тя е работила. С цитираната по-горе заповед е прекратено трудовото й правоотношение поради спиране на работата за повече от 15 дни. Съдът е приел, че неправилно е прекратено трудовото й правоотношение на това основание, при положение, че учебният център вече е бил закрит.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател е извел следния процесуалноправен въпрос: дали подлежи на съдебен контрол решението на работодателя да спре работата на предприятието или негова отделна структура за повече от 15 дни , има ли взетото решение автономен характер и имат ли вътрешнослужебен характер мотивите, които са го обусловили . Намира,че е налице касационно основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като по поставения въпрос е налице казуална съдебна практика , според която решението на работодателя за спиране на работата не подлежи на съдебен контрол. Прилага решение № 1408/06.10.2005 г. по гр.д.№938/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение №12/28.01.2009 г. по гр.д.№202/2008 г. на Софийски апелативен съд и решение № 44/25.02.2010 г. по гр.д.№25/2010 г. на Старозагорски окръжен съд ,за което няма данни дали е влязло в сила.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК т.1 е указано, че поставения на разглеждане процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело.Такъв е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда.Той не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведения процесуалноправен въпрос от жалбоподателя се отнася именно до обсъждане на събраните по делото доказателства и до правилността на фактическите изводи на въззивния съд. Те не са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК ,а представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани при проверка на правилността на постановеното решение, но не и във фазата на допускане на касационно обжалване. В. съд не се е занимавал с въпроса дали подлежи на съдебен контрол решението на работодателя да спре работата на предприятието, характера на това решение и мотивите, които са го обусловили .Той е направил фактически извод дали е налице временно преустановяване дейността на учебния център , при положение, че вече е бил закрит. Оплакванията на жалбоподателя, че мотивите на въззивния съд не съответстват на събраните доказателства се разглеждат във фазата след допускане на касационното обжалване и не могат да бъдат причина за самото му допускане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318/20.11.2012 г. по гр.д.№705/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: