О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 20.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3700/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5215/28.6.2016 г., подадена от адвокат Л. В. – процесуален представител на ищцата И. П. К. от [населено място], против въззивно решение №162/31.5.2018 г. по гр.д.№1/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта му относно режима на лични контакти на бащата с детето.
С обжалваното решение е отменено решение №726/09.11.2017 г. по гр.д.№141/2017 по описа на Врачанския районен съд в частта, в която по предявения от И. П. К. срещу К. Д. Н. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е определен режим на лични отношения на бащата К. Д. Н. с детето А. К. Н., включващ: правото да го взема при себе си в [населено място] всеки първи и втори уикенд на месеца от 18 ч. на петъка до 18 ч. на неделята /с преспиване/, както и три седмици през лятото /юли и/или август/, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, през които да има право да го води на почивки в България; правото да го взема при себе си в [населено място] и Коледните почивни дни през четни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, Новогодишните почивни дни през нечетни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, първата половина на Великденските почивни дни от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на съответния, както и на рождения му ден от 10 ч. до 16 ч.; правото, ако му е невъзможно да го вземе съответния уикенд, да се свърже с него по телефон, за по половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, като за целта майката се задължава да предостави телефонен номер, на който да отговаря за времето, като бащата я предупреди на същия номер поне ден предварително, като вместо това е определен следния режим на лични отношения между бащата К. Д. Н. и детето А. К. Н., а именно:
– бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка първа и втора седмица на месеца за времето от приключване на занятията в детската градина, респ. в училище, в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща в дома на майката, а когато за бащата е невъзможно да взима детето през съответната седмица, той следва да има право, след като предупреди майката поне три дни предварително, на постоянен контакт с детето за половин час в петък и събота, между 18,00ч. и 20,00 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури.
– бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] или в [населено място], Република А., всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи детето се взима от и връща в дома на майката.
В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
В обжалваната част въззивната инстанция е приела следното:
„Районният съд е определил следният режим на лични отношения на бащата с детето: правото да го взема при себе си в [населено място] всеки първи и втори уикенд на месеца от 18 ч. на петъка до 18 ч. на неделята /с преспиване/, както и три седмици през лятото /юли и/или август/, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, през които да има право да го води на почивки в България; правото да го взема при себе си в [населено място] и Коледните почивни дни през четни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, Новогодишните почивни дни през нечетни години от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния, първата половина на Великденските почивни дни от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на съответния, както и на рождения му ден от 10 ч. до 16 ч.; правото, ако му е невъзможно да го вземе съответния уикенд, да се свърже с него по телефон, за по половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, като за целта майката се задължава да предостави телефонен номер, на който да отговаря за времето, като бащата я предупреди на същия номер поне ден предварително. Според въззивния съд атакуваното решение в частта относно режима на лични отношения следва да бъде отменено, тъй като може да бъде определен по-подходящ такъв.
Настоящият въззивен състав е на становище, че детето следва да може да контактува максимално пълноценно и с родителя, на когото не са предоставени родителските права и той да може да изразява своята любов, привързаност и грижа към детето си. Всичко това следва да бъде съобразено с интереса на детето и обстоятелствата по делото.
Съдът отчита факта, че детето е емоционално привързано и към майката, и към бащата. Следва да се отбележи, че бъдещият режим на детето ще бъде доста ангажиран, тъй като то посещава детска градина, а в последващ момент ще посещава и учебно заведение. Също така през преобладаващата част от годината бащата пребивава извън територията на Република България. Следователно режимът на лични контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен и да се осигури балансирана възможност и на майката и на бащата да контактуват с детето си в почивните и празничните дни. В тази връзка въззивният съд намира, че следва да бъде определен следният режим на лични отношения между детето и ответника:
Бащата да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] всяка и първа и втора седмица на месеца за времето от приключване на занятията в детската градина, респ. в училище, в петък с преспиване до 17.00ч. в неделя, когато следва да го връща на майката. По този начин от една страна няма да бъдат нарушени посещението на занятията в детската градина или учебната подготовка на детето чрез краткотрайни пътувания за уикенда до А., а от друга страна- чрез последователността в уикендите ще бъдат спестени евентуални допълнителни разходи на родителя за пътуване до България и ще бъде създадена по- добра възможност за планиране на тези пътувания. Съдът споделя становището на първата инстанция, че когато за ответника е невъзможно да се прибере в България съответната седмица и да вземе детето през уикенда, той следва да има право да се свърже с него от разстояние. В тези случаи след като бащата я предупреди поне три дни предварително майката следва да осигури възможност за постоянен контакт на детето с бащата за половин час в петък и събота, между 18 ч. и 20 ч. българско време, посредством скайп, вайбър, телефон или друга комуникационна връзка.
Бащата следва също така да има възможност да взима детето при себе си в [населено място] или в [населено място], Република А., всяка четна година по време на коледната ваканция на детето и всяка нечетна година по време на великденската ваканция на детето, както и всяка година за един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а също и винаги извън този режим, когато има съгласие на родителите за това, като във всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в дома на майката. Това според съда е и най-подходящият начин за запазване на връзката между детето и бащата, въпреки голямото разстояние между България и А., като в същото време подобен режим няма да доведе до накърняване на възможността майката също да осъществява пълноценни отношения с детето през свободното му време. Освен това, по този начин ще бъде защитен и интересът на детето – правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни държави и култури, което разширява неговия мироглед и пътуванията в този обем ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие като цяло. С оглед възрастта, нуждите и установената емоционална привързаност на детето към баща му и майка му, настоящият състав намира, че горепосоченият режим би бил в най-добра степен адекватен на нуждите на детето да контактува пълноценно и с двамата си родители и да успее да изгради характерната за семейните отношения привързаност и сигурност чрез редовността и пълнотата на общуването с тях.
В допълнение следва да се посочи, че двамата родители са длъжни да осигурят изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува във вреда на неизправния родител и дава възможност на противната страна, при проявена активност, да намери способи за защита на интереса си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК по материалноправен или процесуалноправен въпрос, като се поставят следните въпроси: 1.Може ли съдът да основе своите правни изводи без обсъди всички събрани в процеса писмени и гласни доказателства в тяхната пълнота и да изложи съображения, защо възприема едни, а отхвърля други, и ако поделото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не ?, 2. Допустимо ли е и в интерес на детето ли е да бъде определен режим на лични отношения между детето и родителя, комуто не се предоставя упражняването на родителските права, който да бъде осъществяван посредством телефон, скайп, вайбър или друга комуникационна връзка ? Допустимо ли е как следва да се осъществи принудителното изпълнение на такова решение ? Съществува ли правна възможност за съда да задължи, който и да е правен субект да поддържа такава техника ? Поставя се и въпрос по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, поради твърдяна от касационната жалбоподателка очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
Представя се и практика на ВКС.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. Д. Н., посредством процесуалния си представител – адв. А. К., е депозиралата отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, предвид императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК, относно претенцията за режима на лични контакти на бащата с детето:
На касационната жалбоподателка следва да бъде указано да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №162/31.5.2018 г. по гр.д.№1/2018 г. по описа на Врачанския окръжен съд г.о.
УКАЗВА на касационната жалбоподателка И. П. К. в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 100/сто/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: