2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 26.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1508/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. „Н.Й. В. „ [населено място] срещу решение от 21.03.2011г по гр.дело № 5019/2010г. на Софийски градски съд , с което по същество са уважени искове на основание 344 ал.1 т.1,2 и т. 3 КТ. В касационната жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,като се посочва въпрос дали искът по трудовия спор е в срока по чл. 358 т.2 от КТ , ако не е предявен срещу пасивно легитимирания по спора настоящ касатор и работодател , а срещу ответник министерството ,като надлежният ответник е конкретизиран след като двумесечния срок е изтекъл. С довод за липса на практика е подкрепено основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. И. е заявила отговор ,в който изтъква липсата на обосновка и оспорва да е налице основание за допускане до обжалване .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса от кой момент един иск се счита предявен. Това е моментът на постъпването на исковата молба в съда Изяснен в практиката е и въпросът за последиците, които има отстраняването на недостатък на искова молба в даден от съда срок съгласно чл. 101 ал.2 ,вр. ал.1 ГПК , както е процедирано и в настоящия случай,като исковата молба е оставена без движение, като нередовна . Въпросът , относим към възражението за срока по 358 т.2 от КТ защитата основава на твърдение, че работодателят е бил привлечен и конституиран като ответник в процеса допълнително,след двумесечния срок ,но обстоятелствата по делото,преценени съгласно чл. 101 ГПК и процесуалното му качество ,не подкрепят това твърдение. Поставеният въпрос няма връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили , не се касае за непълна или неясна правна норма от материално или процесуално естество , по прилагането на която да липсва съдебна практика. Обжалваното решение е съобразено с реш. №332/2010г по гр.д№301/2009г на ВКС ІV г.о като практика по реда на чл. 290 от ГПК .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение от 21.03.2011г по гр.дело № 5019/2010г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .