1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
ГР. София, 24.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
И. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №408/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК, вр. с чл.23,ал.2 от ЗОПДИППД/ закона/.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. срещу въззивното определение на Апелативен съд В. /АС/ по ч.гр.д. №181/10 г., с което след отмяна на първоинстанционното е допуснато обезпечение на бъдещия иск на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ комисията/, чрез запор върху л.а. „Додж Вайпър СРТ 10”, с посочен по делото рег. № и № на двигател. Констатирано е, че касаторът е трето лице по чл.7,т.2 от закона, придобило с възмездна сделка – продажба, имущество от лицето Я. Н., срещу което е започнало производство по чл.3 от закона. С оглед привременния характер и целта на обезпечителното производство е прието, че знанието на третото лице за придобиване от престъпна дейност на прехвърленото му имущество не подлежи на установяване в това производство, а е въпрос от съществото на спора.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване в посочен от специалния закон случай въззивно определение и е допустима. Тя подлежи на разглеждане, при действащия ГПК, ако са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.2 – противоречие на обжалваното определение с две на ВКС, постановени при обжалване на обезпечителни мерки по същия закон.
Позоваването е неоснователно: от данните по делото е видно и не се оспорва от касатора, че лицето по чл.3 от ЗОПДИППД Я. Н. е придобило автомобила на 13.03.07 г. с данни за цена на придобиване 85 488 лв. и за пазарна цена 98 700 лв. Продало го е на касатора Кр. И. на 11.11.2008 г. за 5 000 лв., ден след като е било привлечено като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3,т..2 от НК / чл.3, т.21 от ЗОПДИППД/.
При тези данни, изводите на АС за основателност на искането за обезпечение в процесния случай не са в противоречие с представените определения на ВКС. С първото от тях №122 /09 г. е отказано възбраняване на недвижим имот, придобит от лицето по чл.3 от закона по договор с държавата, много преди периода на престъпната дейност, платен със средства от отпуснат от Д. заем и прехвърлен на трето лице също далеч преди дейността; във второто №576/09 г. е посочено, че искът по чл.28 от закона може да се насочи и срещу трети лица в хипотезата на чл.7, ал.2 от закона, ако се твърди знанието им за посочените там обстоятелства, както е в случая. Знанието на третото лице , приобретател по възмездната сделка по чл.7, т.2 от закона, че имуществото е придобито от престъпна дейност е въпрос по съществото на спора, който съдът не обсъжда в обезпечителното производство.
В случая моментът / няколко месеца преди инкриминираната дейност/ и начинът на придобиване на автомобила от лицето по чл.3 от закона не сочат на очевидна неприложимост на презумпцията по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД, за разлика от придобиването на имота, коментирано в първото от приложените определения на ВКС. Тази презумпция е достатъчна за допускане на обезпечението, като оборването й и доводите за добросъвестност на третото лице за обстоятелствата по чл.7, т.2 от закона в конкретния случай, като въпроси по съществото на спора, подлежат на разглеждане в исковото производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд В. по ч.гр.д. №181/10 г. от 12.04.10 г., в частта, с която е наложен запор върху придобития от касатора К. И. автомобил „Додж Вайпър СРТ 10”
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: